Двамата делели една стая две години по лагери
Върнали Черноморец в елита под ръководството на Херо
Футболната ни общественост още е потресена от внезапната смърт на Траян Дянков. Той си отиде едва на 40 години, след като бе покосен от масивен инфаркт пред съблекалните на „Локомотив” на 1 август, минути преди тренировката на ФК Спартак от 19,30 часа. Само седмица по-рано Траян бе назначен за наставник на отбора.
В памет на прекрасния човек и футболист Траян Дянков „Народно дело Седмицата” ще ви представи спомени за него от двама футболисти, с които е играл заедно, и един специалист, който се познава от дете с Траян и по ирония на съдбата се оказа последният му треньор.
––-
Бившият нападател Емил Тодоров-Зелето е бил съотборник с Траян Дянков в Черноморец в периода 2006/2008.
„През лятото на 2006-а Траян току-що бе помогнал на родния си Спартак Варна да се върне в „А” група. Но в крайна сметка прие офертата на Херо и дойде при нас в Бургас. Бързо спечели всички с благородния си характер и безспорни футболни качества. Играеше като десен бек, но и на други постове, ако се наложи. Имаше основна заслуга да се върнем веднага в елита. Играхме един сезон с Траян и при майсторите. После Херо каза, че ще подмладява отбора и аз заминах. Трико обаче остана, което бе нормално предвид водещата му роля. И не само остана, ами увековечи името си в историята на нашия Черноморец, чийто екип носи достойно седем сезона”, връща се назад във времето Зелето.
Той е бил и сред най-близките приятели на варненеца в тима.
„С Траян две години деляхме стая по лагерите. Бяхме неразделни и извън футбола, редовно излизахме семейно. С него често е имало случаи да се веселим до зори, после излизахме на терена, биехме, и вечерта пак сядахме на масата. Траян бе злато човек и сред малкото добри и читави хора, които съм срещал”, допълни Емил.
Последният разкри, че през юни предложил на треньора на Черноморец (Балчик) Георги Иванов-Геша да привлекат Траян, за да им помогне с опита и уменията си в предстоящия труден сезон в Североизточна „В” група.
„Геша щеше да ме послуша, но вече знаеше, че Траян ще е новият треньор на ФК Спартак и не искаше да създава напрежение и да си навлича врагове. Аз още съм съкрушен и не мога да повярвам, че загубих такъв приятел толкова рано”, завърши Зелето.
Геша
С Трико бях част от силен Спартак
Георги Иванов-Геша и Траян Дянков играят заедно в Спартак през сезон 1999/2000 в „А” група под ръководството на Вили Вуцов и помощника му Атанас Атанасов.
„Бяхме силен отбор, който можеше да заеме с лекота челно място, но нашият президент Ишков нямаше финансовата мощ на няколко други клуба и това ни пречеше. Бяхме фактор в елита и завършихме в средата на таблицата. Трико бе млад и обещаващ футболист. Бе много полезен и още тогава знаех, че му предстои добро бъдеще. Познах, тъй като впоследствие той стана медалист и шампион на България, вдигна и Суперкупата. Като човек бе разкошен. С благ характер и добро сърце. Предвид разбиранията му за футбола, не бе трудно да се предположи, че може да успее и като треньор. Но, за съжаление, не му било писано”, заяви Георги Иванов.
В онзи тим на Спартак Геша и Трико бяха съотборници с играчи като Златин Михайлов, Диян Дончев, Пламен Тимнев, Назиф Кадир-Шейлата, Николай Станчев, Радомир Тодоров, Ивайло Петев, Стефан Юруков, Методи Стойнев, Иван Русев и други.
Иван Райчев е последният треньор на Дянков
Иван Райчев се познава от дете с Траян Дянков и по ирония на съдбата остана неговият последен треньор във футбола.
Траян игра като централен защитник в Калиакра под ръководството на Райчев през последните два сезона в Североизточна „В” група. През май тази година Райчев напусна, Дянков го последва и се прибра във ФК Спартак.
„С Траян се познаваме още като деца, учихме заедно от Варна. Били сме съперници на терена, а в последните две години имах честта да съм негов треньор. Беше пич и мъжкар. Много добър човек. Няма да чуете някой да е казал лоша дума за него. Беше и професионалист. Не пропускаше тренировка, нито мач. Помня, че два дни след като си счупи ръката, игра във „В” група. В две срещи пък излезе на терена с пукната костица на крака. Казах му да почива, но той бе лаконичен: „Ако имаш нужда от мен, играя.“ И играеше. Много обичаше младите и им даваше напътствия. Съсипан съм в момента. Искам да поднеса искрени съболезнования на семейството и близките на Траян. Както от мое име, така и от всички футболисти, които играха заедно в Каварна с него в периода 2014/2016”, заяви Иван Райчев.