Варненката е с основен принос за най-силното представяне на Вашингтон Стейт в конференцията в последните 26 години
Борислава Христова е единствената варненска баскетболистка, която в момента играе в САЩ. От миналото лято бившата звезда на Черно море Одесос облича екипа на университетския Вашингтон Стейт. Борислава бързо се приспособи към новия си тим и обстановка, утвърди се като основна състезателка и е с голям принос за най-доброто представяне на Вашингтон в първенството в последните 26 години.
Своите впечатления от първите си шест месеца в Страната на неограничените възможности Христова разкрива в ексклузивно интервю за „Народно дело Седмицата“.
– Борислава, как се представя Вашингтон Стейт в университетското първенство?
– Университетът, за чийто тим играя, се намира в града Пулман, щата Вашингтон. До средата на декември изиграхме предсезонни срещи, в които допуснахме само една загуба. Малко преди Нова година започнахме мачовете от конференцията, която е и една от най-силните в цяла Америка – PAC 12. До момента общото представяне на отбора е най-доброто от 1990 година насам с актив 13 победи и 5 загуби.
– Впечатленията ви от баскетбола, който се играе в конференцията?
– Определено баскетболът в Америка е много по-различен от този в Европа. Тук играта е много по-динамична, залагат много повече на атлетичност, бързина и физика, докато в Европа баскетболът е много по-интелигентна игра. Също така най-голямо впечатление ми прави това, че дори ти да бъдеш най-добрият играч в отбора, това няма никакво значение. Трябва да се бориш всяка минута за мястото си и да оставяш сърцето си на терена, защото в противен случай винаги можеш да бъдеш заменен.
– Кои са другите чужденки в състава?
– Отборът ни тази година е изграден предимно от чужденки. Освен аз и сънародничката ми Мария Костуркова, имаме една румънка, гъркиня, македонка и две австралийки.
– Какви са амбициите на тима този сезон?
– Отборът тази година е изграден от много талантливи състезателки и ще гоним наистина големи цели. Предизвикателството пред нас е да влезем в най-добрите на Америка, което тимът не е постигал от много години насам.
– Разкажете за университета, в който сте. Колко ще учите там?
– В университета учат около 28 000 студенти, от които половината са и спортисти. Има всичко, което е нужно на един студент, както и спортист, за да се развива по най-добрия начин. Също така има най-различни специалности, които могат да се изучават, както и най-различни спортове, които могат да се практикуват. Аз съм със специалност спортен мениджмънт и уча тук 4 години, което е и максималното.
– Къде живеете и как намирате град Пулман?
– На мен и на другата българска ни разрешиха да живеем извън кампуса и сега сме в апартамент, който е на около 10 минути от университета. Градът не е много голям, но е разпръснат на доста голяма площ, населението му е около 30 000 души. Изключително спокоен и красив град, с много дружелюбни хора.
– Как минава един ваш ден?
– Ежедневието ми тук е много натоварено. Все още сме в почивка от първия семестър и всеки мой ден е свързан само с тренировки, път и мачове. След няколко дни започва втория семестър и обикновено денят ми започва в 7-8 часа, в зависимост от това колко часове имам, а дори понякога и в 5,30. Обикновено часовете ми са до обяд, след което имаме обяд в специален стол само за атлети. Веднага след него някои отиват на лечение преди тренировка, ако се нуждаят от такова. След това имаме тренировка, която продължава около 3 часа, заедно с фитнес понякога след нея. После отново имаме лечение, за тези които се нуждаят, следва вечеря в този стол, а след нея почти винаги имам допълнителни часове, които ми помагат много. Така че денят ми завършва около или след 21 часа.
– Какви са вашите лични цели с Вашингтон? Възможен ли е ваш трансфер в НБА или в по-горна лига например?
– Както казах, амбициите и целите са много високи тази година, а именно – влизане в най-добрите отбори в Америка. Мечтата на почти всяка баскетболист/ка е да играе в НБА. За това обаче са нужни много постоянна работа, желание, лишения, както и много труд. За мен това е първа година тук и за да стигна до НБА, трябва първо да се докажа, да изградя име и да бъда постоянна със своята игра. Надявам се един ден това да се случи.
– Какви хора са американците?
– Изключително дружелюбни, мили и добри. Когато някой те види на улицата, винаги ще те поздрави (особено когато си спортист), както и винаги ще ти помогнат, когато имаш нужда, без да се замислят.
– С кои българи поддържате връзка от САЩ?
– Поддържам връзка, разбира се, с моите близки и приятели, също така с много съотборнички, както и с треньорите ми Венци и Маргарита Гечеви.
– Очаквате ли да ви поканят в националния отбор на България за жени?
– За мен ще бъде голяма чест, ако ме поканят, и ще се радвам да им помогна с каквото мога.