Веселин Златков
„8 март е гаден комунистически празник, аз отказвам да го празнувам!“, „Не може само в един ден мъжете да проявяват уважение и да мислят, че това е достатъчно“, „Разкарайте се със смачканите си карамфили, хич не ми и трябват“… Социалните мрежи отново се изпълниха с подобни коментари миналата седмица, а и приказки от този тип можеха да се чуят навсякъде по улиците.
Изглежда, Международният ден на жената, отбелязан за първи път преди 108 години в САЩ, в наше време се е превърнал в отживелица. Дори нещо повече – ако си мъж и случайно поздравиш някоя дама, която е решила, че това не е нейният празник, може да стане много лошо. Но пък ако пропуснеш да честитиш на колежка или приятелка, за които 8 март си остава дата, отбелязана с червено в календара (дори и неофициално), тогава може да стане още по-зле. Както се казва – иди разбери какво искат жените…
Това обаче си е сложно нещо не само на 8 март, а във всеки друг ден. Така че – да, не само на този спорен празник трябва да се внимава с по-добрата половина от човечеството, общуването с дамите всеки ден си е като разходка… в минирано поле.
Вярно е, че повече от век след първия Ден на жената, нещата изглеждат уж по-различни. Жените (поне според законите) имат (в по-голямата част от т.нар. цивилизован свят) равни икономически, политически и човешки права с мъжете (много от които продължават да смятат това за не особено разумно). Дали обаче това наистина е така? Или все още „жената е негърът на света“, както заяви навремето Джон Ленън? Всеки отговор на този въпрос подлежи на доказване. Ако обаче оставим глобалните въпроси настрана, и се огледаме наоколо, в нашата си действителност, ще забележим нещо доста интересно:
Накъдето и да се обърна на тази специална дата, виждах само спретнати и гладко избръснати мъже! Явно, очакват много целувки по бузите, при това не само от жените, които са свикнали с бодливата им четина. Не знам всъщност дали дамите са оценили този жест, но повярвайте ми, това повече от всичко показва, че на 8 март самите мъже искат да са такива, каквито жените ги харесват.
Самите дами, независимо от декларациите си по отношение на „празника-отживелица“, без изключения бяха с прически, грим, лак, облечени с нещо ново и елегантно… Да се чуди човек защо са се докарали така в този най-обикновен ден, 8 март. И като цяло настроението им беше леко приповдигнато.
Е, като имаме предвид това, че всеки му е обърнал някакво внимание, какво в крайна сметка му е лошото на Деня на жената? Защо трябва да го отричаме, заклеймяваме, да го осмиваме и иронизираме? Не е ли по-добре просто да му се зарадваме? Пък току-виж, покрай това за някого се е появил и по-личен, по-интимен повод за радост и празнуване, който да остане за цял живот… Честит 8 март, дами! Нищо, че празникът вече мина. Надявам се, че сте го запомнили с нещо хубаво, което не се е изпарило за по-малко от седмица.