Два пъти къса връзки на коляното за 9 месеца
С него „моряците” мачкат ЦСКА с 3:0 за историята
Бившият футболист и треньор на много български тимове Велислав Вуцов отпразнува преди 6 дни своя 50-годишен юбилей.
Израснал в София и възпитаник на футболната школа на Левски, в който баща му Иван Вуцов остави ярка диря, Вили свързва живота си завинаги и с Варна. Както в професионален, така и в личен аспект. Бил е футболист на Спартак и Черно море, след това прохожда в треньорската професия със спартаклии, а после записва два паметни треньорски сезона с Черно море.
В морската столица Вили среща и жената, която му ражда трима сина.
„Във Варна за първи път започнах да играя футбол през есента на 1988-а. Отидох в Спартак, който се водеше от Благой Калфов, и вкарах гол в дебюта си при домакинска загуба с 2:3. Останах до март другата година и преминах в Славия. Жалко, че същия сезон Спартак изпадна, тъй като имаше хубав отбор”, връща се назад във времето пред „Народно дело Седмицата” Вуцов.
През февруари 1993 година той се връща в Спартак и изкарва цяла календарна година. Три години по-късно играе за Черно море в „Б” група, като последните 4 мача на един сезон е и играещ треньор. Следва един сезон в „Б” група с Автотрейд (Аксаково) под ръководството на Божил Колев.
„През лятото на 1998 година Ишков ме покани в Спартак като играещ помощник на Ради Здравков. На последната тренировка преди първенството обаче скъсах едновременно предна и задна кръстна връзка на коляното. Проф. Шойлев, Бог да го прости, ми каза: „Предната ще я оправим с операция, но задната – не. Дотук с футбола.” Аз обаче се възстанових. В първия пролетен кръг тръгнах да играя и отново скъсах връзка. Тогава окончателно реших: „Край с футбола.” Именно контузиите се оказаха най-големият проблем за мен. Имам две операции, а бях за още 5-6. Двата ми глезена пък са трошени и раздробени 3-4 пъти”, спомня си кошмарите от последния си сезон като футболист Вили.
Той свършва в Спартак като играч, но също там прохожда и в треньорския занаят. Едва на 32 години, Вуцов е поканен да наследи Ради Здравков, който бе отишъл в Черно море.
„Беше лятото на 1999 година. Нямаше пари за трансфери, а в предния сезон Спартак едва се беше спасил от изпадане в последния кръг. Ние обаче успяхме да създадем един силен и перспективен тим, който завърши шести. Във Варна изгубихме само от Левски и ЦСКА, но бихме всички други, включително силните тогава Нефтохимик и Литекс”, казвав Велислав.
Младият наставник поема линията да налага млади играчи и тя се оказа правилна. Диян Дончев е преквалифициран в защитник и след края на сезона АЕК го купува за 1 млн. марки, което си остава рекорден изходящ трансфер за спартаклии и досега.
В състава са също младите Радомир Тодоров, Калоян Генчев, Боян Илиев, който е само на 16 години, както и дошлите от Левски под наем Станислав Генчев и Георги Ковачев.
„Траян Дянков, вечна му памет, изигра първия си голям сезон във футбола. Много силни изяви също на Николай Станчев, който на полусезона отиде в Германия, Пламен Тимнев, който след това бе продаден на Нефтохимик, Иван Пасков-Прасковата, Златин Михайлов, Наско Костадинов, Антон Вълчанов. При нас бяха под наем от Литекс Ивайло Петев и Стефан Юруков, но през втория полусезон си ги върнаха и ни пратиха Иван Русев и Методи Стойнев. Русев след това замина за Гърция и остана там”, допълва Вуцов.
Две години по-късно – през юни 2002-ра, Вуцов приема поканата на Илия Павлов и поема другия варненски клуб Черно море.
„Ситуацията беше подобна на тази преди 3 години в Спартак. Черно море едва бе оцелял в елита, но след селекцията, която направихме, казах на Илия Павлов, че този отбор не може да мръдне под шесто място. Той ми отговори: „Нека този сезон направим отбор и да се утвърдим в шестицата, а през другия ще мислим за нещо повече.” Така и стана. Изградихме отбор, който играеше много добър футбол. Започнахме пролетта, устремени към тройката, но на 7 март 2003 година убиха Илия Павлов. Научихме трагичната вест в автобуса на път за мача в Ловеч”, заявява Вили.
Естествено, срещата е отложена, но въпреки непоправимия удар, дни по-късно „моряците” побеждават Нефтохимик с 3:1 на „Тича”.
Малко след това записват изключителни четири победи за две седмици. В събота бият силния Локо (Сф) с 3:0 във Варна, в сряда надиграват Литекс с 2:0 в отложения двубой в Ловеч, а три дни по-късно и ЦСКА с 2:1 в София. После печелят и срещу Локо (Пд) на Херо с 1:0 у дома.
„Съдружниците на Илия Павлов не удържаха на думата си да запазят отбора. Не платиха нищо до лятото, на момчетата им падна гарда и от потенциален медалист, завършихме пети. На практика онази пролет взехме само една пълна заплата – за януари”, огорчен е Вуцов.
Въпреки разпродажбата в Черно море през лятото, той успява да съхрани силата на отбора и за следващия сезон: „Само аз си зная какво ми струваше и как го направихме. През лятото на 2003 година Мултигруп продаде Асен Букарев, Лусио Вагнер и Владо Герасимов на Левски. Георги Илиев, Иво Михайлов и още двама пък отидоха в Локо (Пд). Оставаха 8 дни до първенството, а ние имахме само стадион с изгоряла трева. И един футболист – Косьо Мирчев, който бе наказан за първия мач. Тогава кметът Кирил Йорданов, да е жив и здрав, уреди Мултигруп да прехвърли акциите за 2-3 дни на един бизнесмен. Създаде се нов УС със съдействието на Божил Колев, който е златен човек и много ми помагаше. С цялата организация се заехме аз и Димо Стоев. За седмица направихме отбор и проведохме кратка подготовка при мой приятел в Трявна. Този тим, в който бяха Илиан Илиев, Гошо Гинчев, Красимир Колев, Миша Милошевич, Стефан Гошев, Станислав Стоянов, Станислав Генчев, голмайсторът Румен Шанкулов, Косьо Мирчев, Диан Генчев, Емил Тодоров-Зелето, Петър Костадинов и други, се представи на ниво и завърши шести.”
По ирония на съдбата това е последният сезон на Илиан Илиев във футбола, а впоследствие именно той наследява на поста в родния си Черно море Вили.
В онова първенство – на 7 май 2004 година, под ръководството на Вуцов „моряците” записват най-голямата си победа над ЦСКА в историята – 3:0 на „Тича”.
Гостите излизат с резерви, тъй като Ферарио Спасов решава да запази титулярите за финала за купата с Литекс след няколко дни. На вратата им дебют прави Генко Славов, а в атака за първи път се появява Мирослав Манолов, който три години по-късно ще премине при „моряците”.
В края на първото полувреме Станислав Генчев извежда домакините напред, а през второто Станислав Стоянов удвоява резултата и с жест към трибуните показва, че посвещава попадението на своята любима Звезделина, която празнува рожден ден. Класиката е оформена от Станислав Генчев с второто му попадение в мача.
След успеха Вили Вуцов отбелязва: „Това, че ЦСКА е играл с резерви, изобщо няма значение, защото след години ще се помни резултатът. 3:0 си е 3:0, а и освен това е историческо постижение.”
Вуцов и до днес днешен е убеден, че ако Илия Павлов не е би убит, Черно море е щял да се бори за титлата през сезон 2003/2004.
„Ние разполагахме с по-добри играчи и по-добър отбор от другите кандидати. Видяхте, че през 2004-а шампион стана Локо (Пд) с президент Георги Илиев, Бог да го прости. Първото място обаче можеше да приляга на Черно море, ако Илия Павлов бе жив и се бяха запазили организацията и финансирането ни”, убеден е Вили.
От години той вече не живее във Варна, където са двама от синовете му и неговата бивша съпруга.
„Няма да крия, че с най-големия ми син – Иван, не сме в добри отношения и не си говорим. Това е най-голямата ми болка. Средният Петър расте в школата на Черно море. Стана втори в България с младшата, а сега ще продължи със старшата”, откровен е Вили.
При него в София е най-малкият му наследник – Светослав. Последният е на 15 години и е вратар в Левски.
„Добре се развива, дано стане футболист. Но по-важно е, че е добро дете. Послушно, дисциплинирано. Това ми дава основание да смятам, че ще стане и добър човек”, пожелава си Вили.