40 години Аспарухов мост свързва квартали, градове и държави

Веселин Златков

На 8 септември се навършиха 40 години от официалното откриване на Аспарухов мост. За по-младото поколение варненци е почти немислимо да си представят града без него. Тези четири десетилетия превърнаха моста, свързващ централната част на Варна с южния район „Аспарухово“, в толкова характерна черта от лицето на града, че наистина изглежда почти нереално да си представиш пейзажа му без светещата дъга над канала. Защото Аспарухов мост не е само важен и полезен за транспорта, той е красив и символичен образ на движението, без което самият живот е немислим.
Значението на това пътно съоръжение, разбира се, далеч надхвърля границите на Варна. Мостът е ключов за целия автомобилен трафик по Черноморието, при това не само българското. Той на практика свързва Истанбул с голямото румънско пристанище Констанца. Благодарение на него голямата идея за магистрала, която да обикаля цялото Черно море, изглежда нещо повече от романтична мечта и визия, граничеща с фантастиката. За съжаление, възможността за създава нето на подобен международен транспортен коридор, или ако щете ринг, в днешно време изглежда все по-далечна. Ако преди години сътрудничеството между черноморските държави изглеждаше реално и логично, в настоящето то е сериозно разклатено от военни, политически и икономически конфликти.
„Как стигнахме от един варненски мост до геополитиката и международното положение?“, може да попита някой. Отговорът е – напълно естествено. Защото това е основната функция на всички мостове, да свързват не само бреговете, а и хората, които без тях биха останали разделени, защото рискът да се срещнат е прекалено голям. Мостове винаги са се строели трудно, винаги са изисквали общи усилия в името на по-бързия и лесен контакт, на преодоляването на пространства и различия. Затова и думата „мост“ толкова често присъства в метафорите за помирението, за приятелството и съгласието.

Част от магистрала, която няма да се строи

4-5-asparuhov-most2

Ако обаче оставим символиката настрана и се върнем на реалното, практическото значение на Аспарухов мост, ще открием, че са тези 40 години то доста се е изменило. По дефиниция, той е част от автомагистрала „Черно море“ – пътната отсечка, която свързва границата ни с Турция и границата ни Румъния, свързвайки големите български пристанища Варна и Бургас с  тези направления. Работата е там, че тази магистрала винаги си е оставала проект, една добра идея, за която държавата ни никога няма достатъчно пари.
Защо се получава така? Отговорите са много, но един от тях е очевиден за хората, които живеят край българския морски бряг и са свързали професионалния си живот със споменатите пристанища и индустрията, която се развива покрай тях. За съжаление, десетилетията на модерна България си минават, сменят се режими и правителства, но като че ли нито едни управляващи не схващат какъв огромен икономически потенциал ни дава фактът, че сме морска държава. Образно казано, София си остава все така далеч от морето и затова големите инвестиции в инфраструктурата около „синята ни граница“ някак си все изглеждат твърде големи и рискови.
Последното потвърждение за това дойде наскоро с окончателното признание на регионалния министър Лиляна Павлова, че автомагистрала „Черно море“ няма да има и по трасето й ще бъде прекаран трилентов път. Изказването дойде малко след като тя лично дойде, за да бъде заснета как дружелюбно маха на колите на частично ремонтирания Аспарухов мост. Мост, който е замислен да е част от магистрала, която обаче няма да я има, защото се вижда твърде  скъпа на управляващите, които години наред ни повтарят, че тъкмо магистралите са им най-важния приоритет.

Ще има ли втори Аспарухов мост?

4-5-asparuhov-most-5

Независимо от мнението на това правителство за бъдещето на магистрала „Черно море“, трафикът по Аспарухов мост става все по-голям в последните години. Очевидно е, че това става не само заради транзитното преминаване на големите товарни камиони в двете посоки, но и заради промените, които настъпват в самата морска столица. Както беше предвидено още при разработката на новия Общ устройствен план на Варна, развитието на града се насочва в южна посока. Не е необходимо задълбочено изследване, за да се види, че „Аспарухово“ е най-динамично развиващият се в момента район. Тази тенденция за щастие беше правилно уловена при изготвянето на ОУП и затова в разработването му ясно беше заявено, че на  Варна ще е необходим втори мост над канала.
Уви, разколебаването на позицията за изграждането на магистрала „Черно море“ доведе до поставяне под съмнение и на този проект. За момента никой не говори директно за отказване от идеята за втори мост. Но доста неочаквано тази пролет кметът на Варна Иван Портних лансира нова идея – новата връзка между северната и южната част на общината да бъде тунел, а не нов мост.
Това „ново 20“, дошло сякаш отникъде, предизвика дискусия, в която основният спор се завъртя около цената. Кое съоръжение ще е по-евтино – тунел или мост? Конкретен отговор за това за момента всъщност няма. Много вероятно обаче е да се окаже, че лансирането на цялата „подземна“ идея цели само да  отложи това, което е очевидно наложително, а именно – изграждането на  втори Аспарухов мост.

Задръстванията от пролетта ще продължат още 2-3 години

4-5-asparuhov-most-4

40-ата година в човешкия живот винаги е свързана с промяна, а в крайна сметка и с трудности, проблеми, сътресения. Оказа се, че това може да важи и за съдбата на един мост. Тъкмо през тази година започнаха очакваните отдавна ремонт и реконструкция на пътя над канала. Ремонтните дейност и през пролетта предизвикаха невиждани задръствания, наложи се общината да наеме корабче от Белослав, което да превозва поне част от недоволните пътници, които висяха по 40 минути в едва пъплещите автобуси. Някои за пръв път прекосиха Аспарухов мост пеша, при това не защото им е по-интересно така, а по необходимост.
Лошата новина е, че вероятно ще се наложи още 2-3 години движението по моста периодично да се спира, докато ремонтът му приключи напълно. Добрата е, че съоръжението след това ще осигури по-сигурна и по-удобна транспортна връзка. Естествено, последното няма да намали напрежението, на което са подложени гражданите, които всекидневно си късат нервите в „тапата“ на този пътен участък, в който няма пресечки и заобиколни маршрути. Избор обаче няма – състоянието на Аспарухов мост е такова, че ремонтът му не търпи отлагане. Търпението ще се изисква от гражданите.

Тъмната страна на красивата панорама

Говорейки за Аспарухов мост като част от Варна, не можем да пропуснем и неговата „тъмна“ страна. За съжаление, това красиво съоръжение има и такава. Ако за едни прекрасната гледка от високо е вдъхновение, за други тя се превръща в прокълнато място и финален кадър на живота, който са решили да прекратят по своя воля.
Самоубийствата и опитите са самоубийства със скок от Аспарухов мост са десетки всяка година, твърдят запознати. Според някои дори варненското съоръжение се нарежда на челно място в мрачна световна класация по този показател. Говори се, че фатален скок от перилата му предприемат от 60 до 80 души годишно, макар че точна статистика така и не е огласена.
Към „тъмната“ страна на Аспарухов мост трябва да прибавим и катастрофите. Тук има и един интересен момент – колкото по-натоварен е трафикът по-моста, толкова повече намалява опасността пътните инциденти да завършат фатално, просто защото шофьорите са принудени да карат по-бавно.
За предотвратяване на самоубийствата на моста са предлагани различни решения, като в крайна сметка идеите се свеждат до едно – поставяне на предпазни мрежи. Този вариант обаче твърдо се отхвърля от местната власт. Обикновено доводът е, че ако някой е решил да скочи, загражденията няма да го откажат. Истината е, че има сериозна опозиция на тези прегради заради запазването на естетическия вид на моста.
За сметка на това обаче, покойният митрополит Кирил извърши религиозен ритуал на най-високата точка на Аспарухов мост през 2013-а. Въпреки вярата, че християнският обред може да промени съдбата и мрачната слава на съоръжението, това не се случи.
Факт е, че в последно време случаите на търсене на смъртта на това място намаляват. На какво се дължи това, е трудно да се отговори, но дано тенденцията да се запази и ако има скокове от Аспарухов мост в бъдеще, те да са само с бънджи.