Веселин Златков
Най-четеното варненско електронно издание „Петел.бг“ публикува обширен материал по случая на Чавдар Георгиев, българин, който се опитва да запази децата си от това да попаднат в приемни семейства в чужбина, въпреки че той има пълното право и възможностите да ги отглежда. Това е поредният „норвежки“ казус и макар да не е свързан конкретно с Варна, решихме да го представим на читателите на „Народно дело“ заради неговата изключителна важност.
Българската държава се оказа доста колеблив защитник на правата на един българин, който се опитва да запази децата си. Да ги запази от вмешателството на институциите на друга държава – Норвегия, която е готова да ги отнеме от родния им баща, за да не ги остави да израснат без „норвежка атмосфера“.
За борбата на Чавдар Георгиев вече разказаха няколко медии, нека я припомним:
Историята започва през 2017 г., когато той живее в Норвегия. През тази година настъпва раздялата му с Моника Хеггхолмен – майката на двете му деца, с която съжителстват на семейни начала. През 2017-а те заживяват на различни адреси. На 22 декември същата година Моника е арестувана, без правo на лични посещения и срещу нея е повдигнато обвинение за данъчни престъпления и участие като лидер на организирана престъпна група.
През януари 2018 г. Чавдар решава да се върне в родната България заедно с децата си Петър и Георгина, които освен поданици на Кралство Норвегия са и български граждани.
Причината е в законите и практиката на Норвегия в подобни случаи. Както обясни Чавдар Георгиев, там родителите и държавната служба за закрила на детето са равнопоставени, дори нещо повече – докато навършат 18-годишна възраст, държавата на практика притежава децата. По думите на българина, това трудно може да се схване у нас. Там обаче децата могат да бъдат отнети от един родител не само в случаите на насилие и тормоз, което е разбираемо и прието и по българските стандарти. В Норвегия просто не споделят мнението, че децата раснат непременно най-добре под грижите на биологичните си родители. Особено ако последните не са норвежци. В това в северната държава виждат опасност въпросните деца да бъдат загубени като част от тамошното общество.
Макар и да не е отменен на хартия, мултикултурният модел в тази скандинавска държава се разпада, обясни Чавдар Георгиев. В тази ситуация тамошните „Детски грижи“ действат като асимилационен орган за много деца от смесени бракове.
След ареста на майката на децата му, българинът е подложен на бдителен контрол като родител. Макар че той покрива критериите по отношение грижата за децата, след извършени няколко проверки представителите на държавната служба решават, че той не осигурява „норвежка атмосфера“ на децата си. Основен довод за това е, че Чавдар Георгиев говори на децата си на български. Нека обаче припомним – те не са само по рождение половин българчета, те имат и българско гражданство.
Така Чавдар Георгиев стига да извода, че трябва да дойде в България с децата си. Алтернативата, ако останат в Норвегия, е мрачна – Петър и Георгина да бъдат дадени в приемни семейства и да не видят баща си до навършването на 18 години, когато станат пълноправни норвежци. В пристигането в България няма абсолютно нищо незаконно. Не така обаче гледа на случая тяхната майка.
В момента в Софийски градски съд тече дело, което трябва да определи къде да живеят Петър и Георгина – в България или в Норвегия. Следващото заседание по него ще е през април. Чавдар Георгиев коментира, че за него е притеснително, че българската държава сякаш го е оставила сама да се справи със ситуацията. „Ясно е, че не може да има, така да се каже, политическо решение. В момента има дело и това дава право на всички държавни органи в България да се държат настрана от случая“.
Една важна подробност в случая е ролята на Норвежкия финансов механизъм, Норвежкия фонд и другите форми, под които Норвегия подпомага не само България, но и цяла Европа. Бенефициенти на средства по него са много държавни институции. Чавдар Георгиев се надява, че желанието за запазването на това финансиране няма да повлияе на органите, които по закон трябва да служат преди всичко на гражданите.
Кой в България е помогнал на нашия сънародник в борбата му да запази децата си до момента? Преди всичко близки, роднини, съгражданите му в Шумен, които публично демонстрираха подкрепата си с митинг. В града случаят на Чавдар Георгиев и децата му доведоха до нещо невероятно – обединяване на БСП и ГЕРБ около една кауза. Преди около месец с пълно мнозинство Общински съвет – Шумен, декларира подкрепата си за своя съгражданин. Но единодействието премина и на друго ниво. Дори депутатите от БСП и ГЕРБ в този случай действат в една посока – запазването на децата на Чавдар.
Народният представител от групата на социалистите Иван Иванов постави в официално питане до министрите Цецка Цачева и Екатерина Захариева в Народното събрание. Колегата му от ГЕРБ пък покани Чавдар Георгиев в Народното събрание за поредица от срещи. Не бива разбира се да забравяме и медиите, които поддържат интереса по случая жив сред обществото.
Чавдар Георгиев каза също, че е се е обърнал към българските евродепутати, но на практика те до момента не са предприели нищо. А проблемът с политиката на Норвегия по отношение на децата от смесени бракове е проблем за много държави в ЕС. В Полша има поне сто подобни случая, в Чехия също се борят срещу връщането на деца в скандинавската държава.
Единствено Гърция е държавата, която твърдо отказва да приеме политиката на Норвегия и не предава там деца от смесени бракове, коментира Чавдар Георгиев.
Най-важното доказателство за това, че решението му да доведе децата си в България е било правилно, е неговият син – Петър. Детето има затруднения и в Норвегия е обявено за тежък случай, в който не може да се очаква подобрения. В България обаче се оказва, че постъпвайки в детска градина, момчето бързо наваксва забавянето в развитието си, придобива самостоятелни навици. Изследванията, които правят български специалисти, са оптимистични – Петър има единствено говорни проблеми, които могат да се коригират при усилена работа с логопед, каквато вече е започнала.
„Много неща в България не са както трябва и това го виждаме всички. Това са основно неща, за които трябват повече пари. Но там, където нещата не зависят от парите, а от способностите на хората, които работят, нещата се получават както трябва, дори и по-добре, отколкото в Норвегия. Там ми казаха, че детето ми цял живот ще зависи от някой друг, че е безнадежден случай. Сега, само след няколко месеца в българска детска градина, Петър се чувства много добре и се подготвя за 1-ви клас“, каза Чавдар Георгиев.
Българинът допълва, че в никакъв случай не иска да пречи на контакта на децата с майка им, напротив. Проблемът е обаче, че обвиненията срещу нея не са отпаднали, а делото срещу нея в Норвегия вероятно ще бъде от онези, които тук наричаме „знакови“. Много е вероятно Моника Хеггхолмен да бъде в затвора от 3 до 5 години. Това означава само едно за децата, ако са в Норвегия – настаняване в приемни семейства и прекъсване на контакта и с двамата им родители. Нещо, което Чавдар Георгиев е решил твърдо да не допусне.
Българинът допълва и още нещо в заключение. Норвежките власти са последователни и активни в търсенето на начин да му отнемат децата, които, както споменахме в началото, смятат едва ли не за тяхна собственост. Далеч по-пасивни са обаче, когато стане въпрос за осигуряването на информация за делото на тяхната майка. А за Чавдар е изключително важно да знае как се развива то, за да може по най-добър начин да изложи казуса си пред съда и да може да защити правото си да бъде пълноценен баща на Петър и Георгина.
Снимка: Дарик
;н