Христо е на крачка от спечелване на квота за Олимпиадата в Токио
Стефчо надъхан да започне новата кампания с медал от световното
Братята щангисти Христо и Стефчо Христови изпратиха успешна 2019 година. 18-годишният Ицо стана европейски шампион за юноши и завърши втори за Златната купа на Катар за мъже на Коледа, което почти ми осигури квота за Олимпиадата в Токио през август.
При кадетите пък 17-годишният Стефчо вдигна първата си световна титла през март в Лас Вегас, а през декември взе бронзов медал от европейското първенство в Израел с два нови лични рекорда в изтласкването и двубоя.
Както е известно, Христо и Стефчо са състезатели на „Титан”. Техен личен треньор е Живко Николов.
На Златната купа на Катар за мъже в Доха Христо Христов направи шест сполучливи опита в категория до 109 килограма. В изхвърлянето той завърши със 184 килограма, в изтласкването постигна 216 килограма и събра двубой от 400 килограма.
Турнирът се явяваше квалификация за олимпиадата в Токио през 2020 г., което означава, че през тази пролет Христо ще има три възможности да вземе олимпийска квота.
За да го направи, варненецът трябва да завърши в Топ 5 на едно от трите първенства, в които ще участва – световно за юноши, европейско за мъже и международен турнир за мъже в Малта.
„Много силно представяне на Христо Христов. 400 кг се смята за класика в неговата категория и говори за потенциал за класиране сред призьорите на всяко голямо първенство при мъжете, а Христо е едва на 18 години,“ коментира старши треньорът на националния отбор Иван Иванов.
В Ейлат на европейското за кадети Стефчо Христов зае трето място в категория плюс 102 кг с двубой от 344 килограма. Стефчо се класира втори в изхвърлянето – с 161 кг, които му донесоха сребърен медал, а в изтласкването постигна 183 кг.
Ето какво заяви Стефчо Христов за „Народно дело”:
„Доволен съм, тъй като взех два медала и подобрих два лични рекорда. Нагласата ни беше за титла, но след като видяхме заявките, с моя треньор разбрахме, че трябва да се преборим за медал. След първия успешен опит в изхвърлянето се успокоих, отпуснах се и вдигах леко в следващите два опита. В изтласкването стана сложно заради умората и нетшумялата болка в лакетя. Когато съм уморен, лакетят не може да се опъва и е тежко да вдигам. Все пак бях длъжен да успея в първия опит, но във втория на 180 кг вече бе много тежко, добутах щангата, но не успях да я тласна. Тогава Живко Николов ми каза: „За последния ти опит, вдигаме заявката с три килограма – 183. Направи всичко възможно да успееш, за да притиснем докрай турчина.”
Излязох, въпреки че болеше, но вдигнах тежестта над себе си и я задържах. Ако не бях успял, оставах четвърти. След като тласнах 183 кг, турчинът отиде на 192 кг, вдигна ги на гърди, но после свали щангата долу.
Радвам се, че тази година постигнах първите си сериозни успехи, но почивката ми след европейското беше само 2 дни. Върнаха се по най-бързия начин в залата, защото през 2020-а вече става по-трудно. Започвам де вдигам при юношите, а първата ми евентуална изява не е далеч – световното до 20 години в Букурещ, през март. На този форум искам да започна с медал новата кампания.
Иначе бронзовият медал от Израел го посвещавам на моето семейство. Благодаря за подкрепата на любимите ми хора, на личния ми треньор Живко Николов, на ръководствата на „Титан” и Спортно училище „Георги Бенковски и на всички варненци, които обичат вдигането на тежести и спорта.”