Веселин Златков
Варна се обновява! Това звучи толкова добре, нали? Варна обаче губи безвъзвратно и части от историята си, които не могат да бъдат заменени с нови плочки, лампи или фонтани. Това изречение изобщо не звучи толкова оптимистично. Разрухата обаче е факт, който не можем да пренебрегнем. Особено когато става дума за храм, който трябва да е Божият дом. Дом, който ние, хората, сме оставили безвъзвратно да рухне.
Този храм е синагогата, която се намира в малкото и изолирано пространство зад щаба на ВМС. Към този храм на практика няма път. В него вече не могат да намери подслон никой, дори и последният клошар, за когото една изоставена сграда е и спалня, и тоалетна, без значение дали е свещена, историческа, ценна или красива.
Този храм просто вече не съществува.
Далеч съм от мисълта да соча някого с пръст и да казвам кой е виновен. За една свещена сграда трябва да се грижи преди всичко общността, която я приема за такава. Но отношение към опазването на миналото има не само религиозната организация, а и гражданската власт. Варна е градът, който е и който обичаме, заради своето разнообразие, заради своята атмосфера, носеща влиянието на различните култури и общности, постепенно претопени в една обща и уникална амалгама. Именно това сложно съединение, което неусетно попиваш в този град, те кара да кажеш с гордост: „Аз съм варненец!“
Уви, тази реплика обаче невинаги може да се произнася с гордост. Поне моята беше силно разколебана, когато преди дни посетих тъжните руини на синагогата, сочена за една от най-красивите сгради на Варна в миналото.
Нямам еврейски произход и нямам нищо общо с религията на този народ. Всъщност, като много съвременни хора, нямам допирна точка с никоя религия. Смятам обаче, че красотата и силата на духовността могат да бъдат усетени навсякъде около нас. Може би затова ми е тъжно да гледам тяхната разруха.
Все едно от кого, по чия вина, заради чие бездействие и чий интерес синагогата е оставена да рухне. Нейното окончателно унищожение, което очевидно не е далеч, ще остави едно голямо празно място. Място, на което със сигурност ще се появи нещо ново. Само един въпрос ме гложди: Ще бъде ли новото толкова красиво и ценно, колкото храмът , който се руши, докато всички безучастно обръщаме поглед и се правим, че това не е наш проблем?