ФК Варна търси връщане на славата на женския футбол в града

Изминалата 2015 г. бе една от най-трудните, но и най-важните за женския футбол във Варна. До лятото местният клуб носеше името Спартак, но нямаше почти никаква надежда за своето бъдеще. Причините, естествено, бяха финансови. В средата на годината обаче тимът на Елена Пеева намери спонсор в лицето на Ростислав Златев и неговата фирма, промени името си на ЖФК Варна и вече „подрежда двора си” с поглед към бъдещето.

А то в момента е свързано в голяма степен с подрастващите, тъй като школата на клуба работи много силно и разполага със страхотни таланти. Бяха направени отбори във възрастите до 12, до 15 и до 17 години, които участват в много турнири и печелят медали.

Дългогодишната съдийка Анелия Синабова също е в клуба, като движи организационните неща, а за Елена Пеева остава повече време да се занимава с тренировъчния процес. На нея ще й помагат все повече опитните футболистки Женя Стрезова и Мария Георгиева, които лека-полека влизат в щаба й.

Направихме няколко турнира със Зоналния съвет на БФС и с общината, главно за момичета от 4-и до 6-и клас. Радвам се, че има много голям интерес от подрастващите. Родителите също са доволни”, каза за „Народно дело Седмицата” Пеева.

В женското първенство ФК Варна не се представя особено успешно, като в момента е на осмо място. Целта обаче е там да се обиграват младите момичета. „Не ни е цел класирането, а повече участието на повече деца. Да се запалят и да видят, че е хубаво. В новия сезон стартирахме с много подмладен състав – футболистки на 15, 16, 17 години. От по-опитните останаха само 2-3 момичета, а капитанката Мария Георгиева лекува контузия. Като класиране за съжаление не сме напред, но пък има израстване – между първия и последния мач има разлика. Вижда се, че децата имат напредък, по-добре се ориентират. Сега преди пролетния полусезон ще правим лагер. Трябва да се работи, тактически, технически и физически. Като сме заедно на лагер, по-големите ще предадат опита си на по-малките”, обясни Пеева.

Тя е впечатлена от момичетата, които идват в тима. „Има много талантливи деца. Усещам ги с пипането на топката. Още като го видиш, се усеща, че в него футбола си го има, че може да се работи с това дете”, споделя още треньорката.

В момента в клуба тренират около 60-70 момичета. Голяма част от тях са в елитните гимназии, а във ФК Варна държат децата да гледат и учението им да върви. Треньорката е категорична, че талантливите футболистки показват отговорност, редовни са в тренировките и съвестни в мачовете. Клубът все още няма своя собствена база и затова провежда тренировките си на общинските игрища, на стадион „Локомотив” и в зала „Владислав”.

През тази година ФК Варна спечели и няколко медала от турнири – две втори места при 12-годишните във Велико Търново, втора позиция при 15-годишните в Севлиево и трета в Бургас до 17 години. „Тези надпревари са много хубави и се правят с цел да се обиграват децата. Провеждат се през целия сезон, а през лятото всички отбори се събират и се прави фестивал на футбола с много мачове. Искаме сега да вземем първия турнир за деца до 12 години във Варна”, разкри „моторът” на варненки Елена Пеева.

Тя е част от голямата гордост на женския футбол в града – отборът на Грандхотел Варна, който от 1994 до 2003 г. стана десет пъти поред шампион на България. „Тогава клубът бе професионален. Събраха футболистки от цяла България, включително мен. Даваха се заплати, премии, бяхме стимулирани, участвахме в чужбина по лагери. Тренирахме като мъжките отбори сега – двуразово. Нямаше празници и делници. После приватизираха Гранда, по-късно убиха Илия Павлов. Неговият баща Павел Найденов ни поддържаше временно, но се отдръпна, след което започна голямото лутане. Сега е много важно да върнем името и имиджа, защото до ден-днешен хората си спомнят за силния женски футбол на Варна. Аз лично имам мачове със САЩ, Германия, Китай, Южна Корея, Канада. Някои сме ги били, с други сме правили равенства”, връща се назад във времето бившата състезателка. Много нейни съотборнички и днес помагат на отбора – коя с бизнес, коя като учителка, коя с идеи.

По думите й, малките момичета идват с голямо желание и тръпка, а родителите им са все по-запалени. Дечицата на по 9-10 години дори не искали да почиват, а да тренират постоянно. Помага и ДФК Делфините, в който освен момченца тренират и момиченца, които се учат на „А” и „Б” във футбола още от най-ранна детска възраст. Любопитното е, че идолите на девойчетата са Лео Меси и Кристиано Роналдо. „Нормално е, защото те тепърва започват да научават, че има и класен женски футбол. Гледаме го по „Евроспорт”, по немските канали. Все повече той навлиза по света, а при нас е малко изостанал”, казва Елена.

Клубът разчита и на бивши свои състезателки, които работят в чужбина и им дават информация за новите тенденции в женския футбол.

Пеева подчертава, че с футбола всяко момиче има и шанса да отиде в университет в чужбина, да спечели стипендия и да се развива.

Шест момичета са в националните отбори

32_1

За първи път от доста години насам варненският женски футбол има шест националки в различните гарнитури. При 17-годишните това са Ани Тодорова, Боряна Минкова, Мариела Нелкова и Дарина Николова, а при 19-годишните – Моника Чернева и Дияна Дечева. Те участваха в няколко различни квалификационни турнира и се представиха на ниво за България.

Като цяло в България футболът за жени върви трудно. Няма национален отбор за жени. Положителното сега е, че от БФС започнаха да организират много турнири за подрастващи, за да може да има израстване като цяло. Другото хубаво нещо е, че събраха 19 момичета на 19 и 20 години, които ще са гръбнакът на женския национален тим след време. Направиха лагер, играха се мачове. Аз бях помощник на този отбор. Идеята е да има повече турнири за по-млади, да се обхванат, да ги привлечем в женския футбол, за сметка на баскетбола и волейбола. България не успя да се класира на европейско, но въпреки това момичетата до 17 и 19 години, които участваха на турнири, загатват за качества, има конкуренция, правят добри мачове”, коментира Пеева.