Не пропуска мач, когато е в България
Бил е на трибуните в Генуа и Минск
Един от най-дългогодишните привърженици на Черно море е Радослав Авлавидов. 37-годишният мъж е на стадиона от дете. Признава, че не е станал черноморец, а се е родил такъв. От 12 години пътува по корабите, което не му пречи да следи изявите на отбора от всяка точка на планетата, а когато е у нас, не пропуска мач.
„По баща съм потомък на стар варненски род и дядо ми, мир на праха му, е бил тичанец навремето. Баща ми съответно също си е черноморец, макар че тяхното фенство никога не е било чак толкова силно изразено като моето. Дълбоко вярвам, че това е същото, както да кажеш, че си се родил българин, варненец и т.н.“, споделя Роди.
Запалва се по футбола още от малък, като винаги следи резултатите от мачовете в „А“ и „Б“ група на последната страница на вестниците „Отечествен фронт“ и „Народно дело“ и ревностно помни по цели седмици класирането на „моряците“, както и голмайсторите от последната им среща. Тръгва по мачове през 1990 г., когато е шести клас, а от тогава до 2003 г., когато се качва на кораб, за да работи, пропуснатите от него домакински двубои се броят на пръсти.
„Първото ми дерби беше още в третия кръг на по-близкия до нас стадион „Спартак“. Отидох с комшиите на дядо ми бай Петьо Обущаря и синовете му бате Данчо и бате Ивелин. Първото ми гостуване през ноември 1990 г. в „Б“ група в Несебър срещу Слънчев бряг – баща ми и дядо ми дойдоха с мен, но на стадиона аз го ги оставих и отидох да пея в агитката при Краси Пенчев, Краси от „Аборт”, Ланса, Ники Бръснаря, Вильо, Кикимето и останалите. Победихме с 2:1“, спомня си фенът.
Освен в България, той успява да гледа и два мача на Черно море в чужбина – в Генуа и Минск, тъй като през останалото време винаги е бил на кораба. „Незабравима ще остане визитата ни на италианския гранд Сампдория за Интертото през 2007 г. Тогава помолих корабните си шефове да ме освободят с две седмици по-рано, за да хвана мачовете с тях. 18 момчета пътувахме с едно микробусче 100 часа до Генуа и обратно, а самото пътуване беше пълно с приятни и неприятни приключения. Няма да забравя, че за първи път тогава видяхме Черно море да се изправя срещу европейски гранд“, връща се назад варненецът.
Любопитното е, че година след това с кораба му акостират в Генуа и той се разхожда с фланелка на „моряците“. Тогава фен на Сампдория му извиква „Черно море, Черно море!“ Двамата се заговарят, италианецът се оказва колекционер и Радо му намира стар билет от двубоя между двата тима в Бургас. Често Авлавидов е забелязван абсолютно сам в сектора за гостуващи привърженици, когато Черно море играе в друг град в „А“ група. „Все пак работя на пасажерските кораби от декември 2003-а и съм карал 16 контракта по 7 месеца. За тези 16 ваканции още не съм пропуснал мач на „моряците“ навън или във Варна. През останалото време не мога да ходя и когато се върна, гледам да си наваксвам максимално“, казва още Радослав.
За най-велик мач, който той е гледал, определя финала за Купата на България от 2015 г. срещу Левски. „Това е и най-щастливият ден в живота ми. Всичко ми се нареди идеално. По принцип не вярвах, че ще се случи някакво чудо, защото толкова сме свикнали през годините с „правилността“ на доминацията „с всички средства“ на софиянците, че наистина не виждах как можем да излезем победители в тази „конюнктурна“ ситуация. Бях на кораба и нямах план да се връщам. Обаче в понеделника от седмицата на финала нещо ми стана и реших да пробвам да измоля шефовете да ме пуснат по спешност за една седмица вкъщи по „семейни причини“ (в тези случаи винаги сам си плащаш самолетните билети за отиване и връщане), те пък се оказаха неочаквано доста отзивчиви и успях да съм до отбора си в това огромно изпитание. От там нататък историята я знаят всички. Незабравим за мен ще остане и мачът в Генуа, въпреки загубата, поради историческото му значение и страхотната игра на нашите тогава, както и заради приключенията около пътуването ни. През 2003 г. пък бях един от онези 13 мокри щастливци, които видяха на живо от сектора за гости великата победа на момчетата на Вили Вуцов срещу непобедимия в 25 мача дотогава ЦСКА навръх рождения ден на прехваления им предводител Стойчо Младенов. Победният гол тогава на Жорко Илиев беше един неописуем екстаз. Друга голяма дата за мен остава 6 април 2002-ра, когато победихме вечния враг Спартак с 2:1 на техния стадион след 17 години равенства без победа срещу тях. Друг страхотен за мен миг е влизането ни в „А“ група на стадиона в Разград през 2000 г. След мача футболистите дойдоха при нас и си хвърлиха фланелките, а аз хванах тази с №4 на Бойко Каменов – първият ми оригинален екип на Черно море. А един от най-хубавите ми детски спомени е от 1993-та, когато заедно с Шумен се борихме да влезем в „А“ група. Поради тяхно наказание им гостувахме в Попово, където малкото стадионче се пукаше по шевовете и имаше над 15 000 души. След много силна и тактически много умна игра изчакахме своя момент и големия Живко Келепов завъртя фамозен фалц в „паяжината“ в 81-ата минута за 1:0“, споделя “морякът“.
Запитан кои играчи би отличил, първият, който посочва, е Жоро Илиев. „Без никакво съмнение най-големият идол на всички черноморци в момента. Той е всичко, което един фен иска от един футболист – безпрекословна клубна вярност, безгранично себераздаване на терена за честта на фланелката, съчетани с безспорен талант и природна човешка интелигентност. Последната година най-новият ми любимец нормално да е Матия Курьор след радостта, която ни донесе с уникалното си изпълнение на финала за Купата, а и след това с ежедневните си доказателства и вричания в клубна вярност и признателност към агитката. Следя публичните му изяви даже и в чуждите медии и смея да твърдя, че сме намерили едно безкрайно интелигентно момче от Карибите, което е здраво стъпило на земята и винаги нарича нещата с истинските им имена. В интерес на истината, в сегашния отбор има чужденци, които са не само доста стойностни състезатели, а и страхотни като хора: Чанович, Клок, Стенио, Буркхардт, Бакари, Кулибали. От предните години сме имали великолепни футболисти като другия ни голям любимец – легендата Станислав Стоянов, който винаги е непримирим на терена и даващ на всички пример със себераздаването си за емблемата, като и Бергонси, Сашо „Шерифа“ Александров, Камазола, национала Жоро Божилов, Марио Жардел; Йордан Юруков, Танко Дяков, Фил Илчев, Миро Манолов, Милен Петков, Каруча Фернандес, Рикардо Андре, Периш и, разбира се, Кривия. Преди това Масена Моке, Даниел Моралес, Ади Зафиров, Володя Герасимов, Дарко Спалевич, Лусио Вагнер, Омониго Темиле, Емануел Баба, Даниел Богданович, Стефан Юруков и Асен Букарев, Здравко Здравков, Филип Теофоолу, Юли Нейчев, Живко Келепов. От най-първите ми години на стадиона се възхищавах на Тошко Марев, Мики Бъкърджиев, Барона, Калин Топузаков, естествено, и на младия Илиан Илиев“, разкрива той.
Роди Авлавидов работи за „Роял Карибиън“ вече 12 години, а в момента е член на екипажа на най-големия пасажерски кораб в света Allure of the seas, където е главен сервитьор. Екипажът на кораба е съставен от представители на повече от 80 националности, като той е най-близък с балканците и по-запалените футболни фенове от други държави. „Всеки един от по-близките ми приятели на кораба също се вълнува от съдбата на Черно море, защото знаят, че от тяхното представяне зависи и моето настроение. Определено смея да твърдя, че съм накарал много чужденци да запомнят името на любимия ми отбор“, споделя Авлавидов, който все още е ерген и с усмивка разкрива, че е женен за морето.
Играл е футбол като малък
Самият той е играл футбол като малък, но така и не е успял да се реализира. „Аз реално никога не съм бил някакъв впечатляващ футболист, но го докарвах до някакво допустимо ниво от чист ентусиазъм и себераздаване. Сега си мисля, че ако бях повярвал в себе си малко повече тогава, можеше и да излезе нещо от мен, особено като виждам нивото на сегашните футболистчета. Не съжалявам обаче за нищо, защото ако бях станал футболист, никога нямаше да усетя магията на играта, преживявайки я като ултрас“, споделя варненецът пред „Народно дело Седмицата“. Той започва да тренира в знакова за България година – 1994-а, в юношите младша възраст на Порт Варна. Наставници на изявяващия се като опорен халф са били Роман Керековски и откривателят на Илиан Илиев – Илия Сърмов. „В последния си сезон при юношите имах честта да нося даже и капитанската лента на отбора, а в последните протоколни кръгове на шампионата на „Б“ група бях от тези, които попълваха групата на мъжкия състав“, казва Авлавидов, който в казармата е включен в спортната рота и отбора на ВВМУ във военното първенство. Там е съотборник с наборите му от Черно море Б. Марев, Д. Стефанов, В. Генчев, Г. Милков, Ив. Райчев, както и К. Иванов, К. Денев от Спартак.