Веселин Златков
Проблемите в един град обикновено са свързани, затова и рядко могат да бъдат решавани „на парче“. В повечето случаи обаче те изплуват на повърхността като нещо уж не чак толкова сериозно, частен проблем, оплакване на определени граждани. През изминалата седмица именно едно такова оплакване отвори тема, която се оказа свързана с една от най-важните дейности на общината, а именно образованието и неговата организация.
Родител от Варна разказа пред наш репортер как е бил глобен за неправилно паркиране, докато е чакал детето си, за да го прибере от училище. Случката, която се разиграла пред входа на централно школо, далеч не е уникална. Тя обаче повдига важния въпрос кое е по-правилно – да се глобяват родители или да се помисли за нови правила за колите около училищата.
Според засегнатия родител полицаи напоследък нарочно дебнат шофьорите, които прибират децата си в районите около училищата. Дали това е факт и санкциите се поставят на „лесни жертви“, каквито са родителите, които спират набързо и където им попадне, не може да се твърди със сигурност. А и нарушението си е нарушение дори и при тази ситуация.
Варненци, чиито деца учат в центъра, обаче наистина преживяват всекидневен стрес, докато качат учениците в колите. Скандалите с други шофьори са редовни, а децата стават свидетели на поведение и изрази, които не са ни най-малко възпитателни.
Проблемът е, че в задръстения център на Варна, в който все още няма никакво ограничение за престоя на автомобилите, хаосът е пълен. Районите около училищата са превърнати в целодневни паркинги. За щастие, на повечето места тротоарите са отделени, така че децата все пак има откъде да вървят.
Дано управниците на града отчетат проблема, когато най-сетне тръгнат да въвеждат чаканата от години синя зона в центъра на Варна. Иначе прибирането на децата от училище ще продължи да бъде повтарящ се кошмар, при който като нищо можеш и да отнесеш някоя глоба като бонус към скъсаните нерви.
За да се намери ефективно решение, се оказа, че трябва да се мисли по-общо, не само върху достъпа до училищата. Репортаж за непоносимата транспортна ситуация около учебните сгради в центъра, публикуван в най-четения варненски информационен сайт „Петел“, предизвика поредица от разнопосочни коментари на граждани, които само показаха, че неудобствата далеч не идват само от организацията на движението в центъра на града, а и на варненското образование като цяло.
„Елитните“ училища в центъра и фалшивите адреси
Много от коментарите на варненци изразиха искрено учудване защо децата непременно трябва да се водят и прибират от училище с автомобил. Според всекидневни свидетели на ситуацията около училищата, в това явление определено има елемент и на показност от страна на самите родители. Много често то е продиктувано от схващането, че демонстрацията на скъпа кола пред останалите родители и ученици е в полза на детето им и неговия статут сред останалите деца, а и пред учителите.
Други пък със значителна доза умиление си припомниха своето детство, когато са отивали от малки на училище или пеша, или с автобуса, при това без да бъдат придружавани от родител. Тъкмо в тези коментари прозира и част от корена на проблема – преди време учениците учеха в кварталните основни школа. Манията за записване в „елитни“ (разбирай „централни“) детски градини и училища е изцяло продукт на българското съвремие. И тя се оказва важен фактор за всичко, което се случва около тях, при това не само в пряк смисъл.
Старанието още от най-ранна възраст да дадеш най-добрия старт на детето доста често кара родители да прибягват към на пръв поглед почти безобидна измама. За какво става въпрос? Проблемът беше описан доста добре в коментарите под репортажа на „Петел“, затова просто цитираме част от тях:
„Ако живееха близо до училището нямаше да има стълпотворение от мпс-та, но повечето деца живеят далеч на запад или север от центъра.“
„…Нали записваме децата си в районите, в които живеем? Аз си паркирам колата пред вкъщи защото си живея в центъра, отивам и си вземам детето от училище. Да, ама половината, че и повечето клас на синът ми, са си изкарали фалшиви бележки за местожителство, само и само детето да учи в центъра, където мама е продавачка или тати работи в банка. И е удобно и е по- престижно за детето от „Кайсиева градина“, „Владиславово“ или „Чайка“. Аз нямам проблем, да сте мислили драги преди да си запишете детето.“
„Това с „елитните“ училища на центъра е МИТ, СЪЗДАДЕН ОТ КОМПЛЕКСАРИ И СЕЛЯНИ! Кварталните училища предлагат същото, а че и даже по – добро образование, а в КВАРТАЛИ КАТО „ЛЕВСКИ“ И „ЧАЙКА“ НЯМА И ЦИГАНИ! А след като свършат основното, не ходят ли по гимназиите в КВАРТАЛИТЕ?“
„Така e, с уредени фалшиви адреси…“
За съжаление, проблемът с фалшивите адресни регистрации е стар и твърде неглижиран. Работата е там, че законът дава на родителите право да избират свободно къде да запишат детето си. Всяко варненско училище обаче има собствени критерии и правила за прием, като в тях местожителството в близост до него е водещ принцип. Той обаче лесно се заобикаля, защото родители вземат „назаем“ чужда адресна регистрация – понякога дори и без знанието на живеещия на съответния адрес. По-често става въпрос на уговорка, понякога дори и на плащане на тази „услуга“. Проверката на адресите е доста сложен процес, а и както споменахме вече, това са критерии на училищата и те отговарят за реалното им спазване.
Трябва ли ни райониране при записване в училище?
Каква всъщност трябва да е системата, по която се приемат децата във варненските основни училища? Може ли и трябва ли тя да претърпи промяна, която да спре „похода“ на родителите от кварталите към центъра? Според специалисти районирането трябва да бъде върнато в големите градове и подобна промяна се подготвя за София, Пловдив и Варна. Засега обаче не е много ясно как ще бъде осъществена.
За съжаление на варненци, както и в много други направления, и в този процес Бургас са напред. Там системата за прием в първи клас е като тази за детските градини – с електронен регистър, въведен за цялата община. Тази система дава възможност за много по-ясно и точно разпределение на децата в учебните заведения. Подобна идея е предложена и за Варна, но в крайна сметка засега не е приета.
Обнадеждаващо е, че електронната система за записване в училище присъства като водеща цел в изготвената, но все още не подложена на подробно обсъждане в общинския съвет Стратегия за развитието на предучилищното и училищното образование в община Варна 2016 – 2020 г. Важният проектодокумент „отлежава“ на сайта на общината от началото на този месец, а кога ще се стигне до неговото реално приемане, е трудно да се предвиди. По принцип е малко съмнително и доколко общинските съветници ще погледнат сериозно и отговорно на поредната „стратегия“, която трябва да гласуват. Към такива документи те подхождат доста в повечето случаи малко повърхностно, гласувайки „за“, без особено да вникват в съдържанието им.
Дали електронният регистър ще реши проблема, все пак остава спорно. Ваденето на фалшива адресна регистрация в центъра вече е устойчива практика, която може да бъде спряна с много проверки. Не е ясно дали изобщо общинската администрация във Варна има способността да се справи с такъв проблем.
Общият въпрос и решаването на частните проблеми
Темата за разделението на училищата на „елитни“ и „квартални“ още първи клас е твърде дълга, за да бъде изчерпана само с журналистически материали. Тя изисква задълбочен поглед и активни действия на държавно ниво, ако някой иска да промени съществуващото статукво. Всъщност това разделение, което в много случаи е доста съмнително и твърде несправедливо, започва не от училището, а още от детските градини, където то също съществува. Разбира се, дали ще посещават централно или квартално учебно заведение има значение преди всичко за родителите, отколкото за самите малчугани. Или поне така е в началото.
Преборването с това противопоставяне, което в крайна сметка дава отражение върху съзнанието на индивида още от най-ранна възраст, не е задача само на институциите, а на цялото общество. Прокарването на разделителна линия между възпитаниците на „елитни“ и други училища очевидно трябва да се избягва. Но то съществува негласно и поражда поредица от проблеми, които гражданите трябва да решават поединично.
Това положение има и психологически аспект, защото грижата за децата и старанието да им бъде осигурен предимство пред останалите е в дъното на поведението на повечето български родители. Стигне ли се до решаване на подобен проблем, изведнъж всички средства изглеждат позволени. Много български родители са склонни да използват връзки, фалшификации, рушвети и какво ли още не, когато се стигне до въпроса къде ще учи детето им, дори и когато принципно са твърдо против подобни практики. Самите училища в повечето случаи не се противопоставят на подобни манипулации, защото това не е в техен интерес. Затова и ролята на институциите, които имат задължение да контролират процесите в образованието, е много важна.
Връщайки се отново към началото на темата, а именно – транспортната ситуация около училищата във Варна, трябва да отчетем, че тя прехвърля проблемите с училищата върху целия град. Демонстративното поведение, показността, целият „панаир на суетата“, който се разиграва почти всекидневно пред тях, неминуемо води до конфликтни ситуации. Дори и да не са участници, а просто странични наблюдатели, много граждани се питат как се стига до това напрежение, при това точно около едно училище. Естествената реакция в подобни случаи е да изпиташ срам. Защото училището в съзнанието на много българи е точно толкова свещено, колкото и една църква, а в много случаи дори повече.