Веселин Златков
Варненци от години с тъга гледат разпадането на една от най-хубавите стари сгради в града си. Така наречената Софийска банка на ул. „Преслав“, намираща се само на метри от кабинета на областния управител, отдавна е символ на разрухата, унищожаваща архитектурните паметници. Сградата е проектирана от арх. Дабко Дабков, на чиято седяща бронзова статуя на центъра на града се радваме всички.
Благодарността към човека, създал голяма част от европейския облик на Варна, обаче е едно, опазването на самите сгради – съвсем друго и много по-сложно действие.
Доскоро Софийската банка беше обградена плътно със строителна ограда. Едната причина беше да се спре достъпът в постройката, чиято конструкция се руши безвъзвратно и това се вижда дори отвън. Другата причина беше опасността някое парче от мазилката или тухла от фасадата да паднат върху главата на някой минувач. Тази опасност е по-голяма отвсякога.
Незнайно защо, от известно време огражданията около опасния архитектурен паметник са премахнати. Стоят само табелите, предупреждаващи за падащи предмети и съветващи минувачите да минат на другия тротоар за по-сигурно.
По сградата не се извършват никакви укрепителни дейности. Защо тя изведнъж престана да е опасна в учите на компетентните институции, не е ясно. Твърде е възможно обаче оградата, поставена за сигурността на гражданите, да е изчезнала, за да не спира движението на хора по новите плочки. Ако е така, то явно някой отговорен орган просто е пренебрегнал сигурността на хората заради суетата да се хвали с „видими резултати“ от ремонтите в града.