Веселин Златков
Седмицата от 11 до 17 април във Варна беше обявена като период на традиционното пролетно почистване. Колко масово варненци са участвали в оборките по градинки, колко микросметища са премахнати и колко плажа са обходени от млади доброволци, общината така и не обобщи. Дали изобщо морският град е станал по-чист след традиционната акция, е доста съмнително. Със сигурност обаче има едно място, където институциите явно не могат да разчитат на гражданско съзнание при справянето с проблема с боклука и трябва да се намесят. При това спешно и категорично.
Ромската махала „Максуда“, меко казано, няма много представителен вид. Периодично тоновете отпадъци, които се трупат около близкото дере, се налага да се изриват с мощна техника. Каквото и да се прави, очевидно нищо не може да промени ромските навици всичкият боклук да се изсипва „в канала“. При това говорим за отпадъци, чест от които вече са били събрани в контейнерите, после са били извадени от тях, докарани в махалата и отново захвърлени.
Пътят на боклука по ската на дерето е ясен – той пълни бетонното корито, трупа се и прави бентове. Точно като онези прегради, които бяха на пътя на водата във варненския район „Аспарухово“ преди две години. Тогава деретата там преляха и калните води отнеха 13 човешки живота. В „Максуда“ условията за подобна трагедия са отново налице. Късметът е в това, че още не е е паднал подобен проливен дъжд.
След трагедията в „Аспаорухово“ беше проведена голяма акция по почистване на деретата и каналите. Две години по-късно, в „Максуда“ не се вижда и следа от това, което свършиха тогава общинските багери. Вероятно някой в управлението на Варна е решил, че няма смисъл да чисти дерето, защото така или иначе се налага събарянето на нова порция незаконни къщи, като това през миналата година. Акцията за премахването на паянтовите постройки обаче се бави. А боклуците се трупат и сметището в централната част на т.нар. Морска столица расте ли, расте. Очевидно е, че нещо по въпроса трябва да се направи, при това спешно, преди боклукът от фрапираща гледка да се превърне в източник на ново бедствие.
Докато наш екип снимаше камарите с боклуци, към нас се приближи група деца. Естествено, подражавайки на по-възрастните жители на „Максуда“, първата им реакция беше да почнат да викат по нас. „Недей да снимаш бе, ей!“, „Кой ти е казал, че можеш да ми снимаш къщата, а?“ – с такива уж сериозни „заплахи“ децата ни обградиха. Естествено, любопитството на малчуганите се оказа по-голямо от агресията им и те бързо започнаха сами да позират, имитирайки звездните стойки, видени по телевизията.
Как точно живеят децата в тази мръсотия, винаги ми е било трудно обяснимо. Някои твърдят, че ромските деца имат по-силна имунна система и боледуват по-рядко. Според мен това е мит, но по въпроса трябва да се изкажат лекарите. Едно е сигурно – тези деца от малки са свикнали с боклука и разхвърлянето му. Вариант да бъдат превъзпитани в друго поведение със сигурност има, но вероятно ще е много трудно. За съжаление, видяното в родната им махала ще си остане вероятно навик за цял живот. При това дори и ромската махала „Максуда“ да престане да съществува един ден. Че това ще стане, местната власт във Варна се заканва от много време. Резултата го виждаме – миналата година част от паянтовите постройки бяха съборени, но повечето останаха. Едно обаче е неразбираемо за мен. Ако има някакви пречки незаконните къщи да се съборят и изринат, защо не се изринат поне боклуците. Каквото и да си говорим, „Максуда“ си е част от Варна. Да се правим, че не виждаме на какво прилича, не означава, че боклуците ще станат невидими.