Виолета Гурнакова
Тереза Петрова е млада поетеса от Варна, която всички търсят за съвет. Още дори няма 20 години, но хората виждат в нея психолога, приятеля, който никога не осъжда и разбира всеки един. Търсят я особено младите момчета и момичета, които са объркани от динамиката и изискванията на съвременния груб свят. Тя винаги намира отговор, без дори сама да е преживяла проблема на другия. Просто има дарбата да го прави. Това личи и в словото й – поезия, която се отличава с дълбочина и чувственост. Когато на пръв поглед човек отвори книгата й, има усещането, че написаното е дело на стар и мъдър човек, преживял много в земния си път. А тя е едва на 19. Как се случва така?
„Просто се поставям на мястото на другия. Преживявам неговата ситуация и виждам най-доброто решение. Това изливам и в стиховете си. Повечето са преживявания на други хора. Но има и мои впечатления от живота“, споделя младата поетеса.
„Отраснала съм в малко селце близо до морето, но по-голяма част от съзнателния си съм прекарала във Варна. Тук завърших своето средно образование в Националната гимназия за хуманитарни науки и изкуства „Константин Преславски“, която запали влечението ми към изкуството и ми помогна да се изградя като личност.“ Часовете по литература, философия и история са нейното първо вдъхновение. Тогава й хрумват първите творби…
Самата тя не знаела, че преди 20-ата си годишнина вече ще има издадена стихосбирка. Не се изживява като поетеса. Всичко започнало като на шега.
„Започнах да пиша стихове съвсем случайно – в една топла лятна вечер през юношеските ми години, опитвайки се да зарадвам член на семейството ми. Брат ми имаше рожден ден. Посветих му стихотворение. Това беше моят подарък за него. После написах и за майка ми, и за други членове на семейството. Оказа се, че много ми харесва да го правя, а тяхната радост ми доставяше огромно удоволствие. Така започнах да изливам в стихове всичко, което смятам, че си заслужава. Понякога ме провокира някаква ситуация или нещо споделено от човек. Друг път няма причина, просто думите идват в главата ми, чак след това осмислям и редактирам написаното и разбирам кое ме е провокирало. Ако съм на улицата, отварям бележките на телефона си и пиша там. Хрумва ми по всяко време“, разказва за музата си момичето.
Близки хора я посъветвали да събере творбите си в книга. Така се ражда първият й сборник „Стихове“. Творбите са подредени без хронологична последователност. „Публикувани са дори стихотворения, които отразяват по-ранните ми възгледи за живота. Днес мисля по съвсем друг начин“, споделя поетесата.
Никога не си е помисляла, че трябва да напусне родината, напротив. Иска да живее и твори в България. Препоръчва това и на връстниците си. Не смята, че някой може да промени трудната действителност. Нейното решение за оцеляване е едно – човек трябва да мисли позитивно и да се свързва с красивото в живота, така ще повдигне и цялата реалност около себе си. Иначе е изгубен.
Ежедневието й преминава като на всеки млад човек. Работи в офис на пълен работен ден – общува с чужденци, насочва ги към необходимите за тях услуги в професионален план. Харесва работата си, обича да работи. Сменила е различни професии, макар само на 19. Знае, че винаги може да опита още дейности и това не я плаши. И не й пречи да обича забавленията. Нещата, на които най-много държи са семейството и приятелите.
„От тях не мога да се оплача. Дават ми изключителна подкрепа. Възпитанието от семейството ми е най-ценният урок за мен. Научиха ме да бъда силна, да се справям сама, да бъда личност, да не се сривам пред нищо. Това ме направи практичен земен човек. Не изпадам в крайности, не хабя излишни емоции. Дори не показвам чувствата си, за да не товаря хората, изслушвам всички, разбирам ги, споделям в стихове преживяванията. Но не се оплаквам. Смятам, че това е безсмислено. Ако човек може да промени нещо, което не му харесва, нека приложи воля и да го направи. Ако не му стигат силите и възможностите, няма защо да е недоволен. Отговорността си е на самия човек.“
Казва, че вярва в съдбата и предопределението, но те са за големите неща в живота. За всяка крачка от деня си, човек отговаря сам пред себе си.
„Винаги правя това, което ми харесва, за да се чувствам удовлетворена от себе си. Искам да знам, че съм използвала пълноценно деня и съм била полезна както на себе си, така и на другите. Всеки ден носи ново начало. Така можем да преодолеем всичко от вчера.“
Датата й на раждане е особено празнично начало на земния й път – 24 декември. Така семейството й винаги има двоен празник на Бъдни вечер. А дали съдбовната дата предопределя мъдростта и таланта й – Тереза не смята така. Има се за нормален човек като всички останали, просто споделя мислите си на хартия. И наистина й се получава.
Стихосбирката й е подарък за всеки любител на мъдрото чувствено слово. Сборникът може да се намери при лична връзка с авторката, както и от нейни приятели. Засега Тереза не държи да членува в творчески клубове, а само да радва хората. Ако обаче други творци се опитат да се свържат с нея, няма да откаже контакт. Отворена е за всичко ново и градивно. И няма как да бъде подведена, достатъчно прозорлива е.
„С годините поезията се превърна в моя страст, част от ежедневието ми, нещо естествено и необходимо. Изкуството е моят спасителен сал. Пишейки, се откъсвам напълно от битовото и се пренасям в една своеобразна паралелна реалност. Всяко стихотворение носи своята символика и си има своя история. Голяма част от тях са посветени на мои близки. Думите ми са най-скъпата частица от мен. Обичам да я дарявам и се чувствам пълноценна и щастлива, когато те водят до нечия усмивка. Това ми е достатъчно. Надявам се, че стихотворенията ми ще успеят да Ви докоснат и ще донесат усмивки и на Вашите лица“, споделя надеждите си младата поетеса. А ето и някои от вълнуващите за всяко чувствително сърце редове. Те казват всичко!
Усмихни се на света
Понякога искам да накажа.
Но дали себе си ще събера, ако някого смажа?
Не е по-лек живота,
Избирайки грешната нота.
От злоба няма нужда.
Защо ми е и моя като има достатъчно чужда?
Уморих се,
Не искам да мразя, нито да газя,
а човещинката в себе си само да опазя.
Не ме разбирайте погрешно, отдавна не съм детето,
дето дори ритници да ядеше, все добричко беше.
Но и огъня с огън не искам повече да гася.
Спрях и разочарованията да броя.
Звучи наивно, ала света навън
от нас самите зависи, дали ще е кошмар или красив сън.
Не е лошо понякога да гледаш от ъгъл нов,
Да дариш на живота мъничко любов.