Студеният дъжд във Варна не спря факелното шествие на ВМРО и „Атака“ по повод 98 г. от подписването на Ньойския договор. На 27 ноември те преминаха по „Осми Приморски полк“ от площад „Съединение“ (Червения площад) до паметника-арка, посветен на българските войници.
Шествието продължи по традиция с почетна стража и изгаряне на Ньойския договор. В проявата се включиха десетки представители и симпатизанти на двете партии. Мнозина свидетели на проявата така и не успяха да разберат нейния смисъл, въпреки наличието на партийните знамена, които ясно показваха, че става въпрос за политическа проява.
Ньойският договор е договор между България и страните от Антантата, поставил край на участието на България в Първата световна война. Подписан е от българска страна от министър-председателя Александър Стамболийски на 27 ноември 1919 г. в кметството на парижкото предградие Ньой сюр Сен.
Според договора България трябва да предаде на Кралството на сърби, хървати и словенци Западните покрайнини – села в Кулско, областите около Босилеград, Цариброд и Струмица. Антантата поема под управление Беломорска Тракия, но става ясно, че тя ще бъде дадена на Гърция. Потвърждава се румънското владение над Южна Добруджа.
България няма право да притежава модерни военни технологии, флот и авиация, а задължителната военна служба е отменена. Сухопътните сили трябвало да не надминават 33 000 души, включително полицията. Репарациите, които България трябва да изплати на съюзниците според Ньойския договор, са в размер на 2,25 милиарда златни франка.