Славният тим на Венци Гечев остава в подножието на върха, но записва най-големия успех в историята на женския баскетбол във Варна
Годината е 1995-а. Женският тим на Черно море се е завърнал в елита на България по баскетбол, след като е преминал на парад през „Б“ група. Тогава треньорът Венцеслав Гечев едва ли е предполагал, че две години по-късно едновременно ще постигне най-големия успех в този спорт във Варна и ще претърпи най-голямото си разочарование.
През 1996 година черноморки завършват седми в „А“ група, а през следващото първенство правят нещо немислимо. Отборът мачка наред и завършва първи след редовния сезон с 32 победи, а впоследствие взема без проблеми ½-финалния плейоф и се изправя в битката за титлата срещу Кремиковци. Съперникът по онова време също е стока. Звездите в състава му са варненката Яна Попянкова, дългогодишната националка Деси Ангелова, опитният боец Красимира Банова, която преди години е покорила европейския връх с Левски, и Елеонора Рангелова.
Шампионът ще се излъчи до три победи от пет мача, като варненки
имат право на едно домакинство повече. Любопитно е, че за първи и вероятно последен път във финален плейоф участват три сестри. Най-голямата от тях – Яна Попянкова, е в Кремиковци, а близначките Валя и Калина Попянкови са от другата страна на барикадата.
Дамите на Гечев започват мощно у дома и дърпат с 2:0 победи. След втората Гечев казва: „Отиваме в Кремиковци, за да бием още веднъж и да няма пети мач.“
В третата среща обаче на сцената излиза Димитър Гологанов. Съдията прави всичко възможно, за да може Кремиковци да спечели и да се върне в играта. Мисията му в крайна сметка е успешна.
„Причината да изгубим третия двубой бе в тенденциозното ръководство на Гологанов. Водехме през цялото време, но той не спря да подпира брутално противника. Като видя, че само така няма да стане, изгони набързо за пет фаула и най-резултатната ни състезателка Росица Йорданова“, върна се в спомените си за „Народно дело Седмицата“ Гечев.
Кремиковци печели четвъртия двубой и изравнява резултата – 2:2. „По-неприятно от тази загуба бе случилото се след нея. Галина Полозюкова бе привикана да даде проба за допинг. Резултатите обаче се забавиха и се наложи целият отбор да я чака в автобуса до 4 сутринта. Тръгнахме за Варна и пристигнахме в 11 часа. А по регламент петият мач трябваше да е в същия ден от 18 часа“, разкрива Гечев.
На 25 април 1997 година двата тима излизат в решителен сблъсък за златото. Залата в комплекс „Черно море“ се пука по шевовете и над 1000 екзалтирани зрители очакват триумф на домакините.
Спонсорът Мишо Михов от фирма „Рефлекс“ също се е погрижил подобаващо и е обещал на своите обща премия от 5 млн. лева, ако станат шампионки за първи път.
Черно море обаче губи със 78:87 (30:40), въпреки че Светла Жечева прави блестящ мач и вкарва 23 точки.
„Не издържахме на напрежението, а и психологическата умора ни се отрази. Иначе от пейката водих правилно срещата с помощта на Симеон Варчев. Но и сребърните медали ме задоволиха, тъй като в началото на сезона си бях пожелах да се изкачим с едно стъпало по-нагоре, което ще рече шесто място. Радвам се, че залата бе пълна, което означава, че хората харесваха баскетбола“, признава Венци Гечев.
Последният и досега се гордее, че е водил такъв отбор. „Разполагахме с невероятен и сплотен колектив. На игралното поле имаше взаимопомощ и взаимозаменяемост. Заедно празнувахме и успехите в заведенията. Тези две години са един от най-прекрасните ми в баскетбола. През първата завършихме трети за купата, а през втората станахме вицешампион на България“, спомня си Гечев.
За двата медала с най-голяма заслуга са „снайперистките“ Росица Йорданова и Светла Жечева, Галина Полозюкова, Велина Ангелова и Аделина Василева, както и опитната Величка Зафирова, Анелия Маркова, близначките Валентина и Калина Попянкови, Женя Димитрова, Красимира Кръстева, Снежа Янкова и Станимира Герджикова.
13-те се увековечават в женския баскетбол на Варна и както е тръгнало, едва ли някога ще бъдат надминати техните постижения.