В 95-годишния юбилеен творчески сезон на Варненския драматичен театър сценографът Тодор Игнатов отбелязва 40-годишния си творчески път на неговата сцена и своята 65-годишнина. Роден на 11.02.1951 г. През 1970 г. завършва Художествената гимназия в София, а през 1976 г. и Художествената академия, специалност сценография при проф. Асен Стойчев. Още същата година е приет за член на АМХ. От 1977 г. работи като главен художник- проектант на Драматичен театър „Стоян Бъчваров” – Варна. От 1977 г. е член на Съюза на артистите в България. От 1985 г. до 1997 г. е член на ръководството на секция сценография към Съюза на артистите в България. През 1982 г. става редовен член на Съюза на българските художници, а в периода 1983-1996 е член на ръководството на секция сценография към СБХ, от 1995 г. до 2000 г. – член на управителния съвет на СБХ. От 1999 г. до 2005 г. е председател на СБХ – група Варна.
Има 17 самостоятелни живописни изложби и 8 самостоятелни сценографски изложби. Реализирал е 168 театрални постановки, има над 200 участия в национални и международни изложби, много пленери, 9 телевизионни постановки, 6 телевизионни новели, детски тв предавания, 6 естрадни концерта, 9 концерта народна и класическа музика, 8 кафе-театри, 5 опери, 2 балета, 14 детски опери и множество тв концерти, 5 дизайнерски решения за музейни експозиции и др. Художникът се представя успешно със свои самостоятелни изложби – маслена живопис и сценография в Италия, Москва, Виена.
“Завърших сценография в Художествената академия „Николай Павлович“ в София. Бях разпределен по мое желание във Варна. Имах възможност да избирам между много сцени, но исках да съм на море. По това време в Бургас нямаше свободно място за сценограф. В същото време професорите Гриша Островски и Желчо Мандаджиев тъкмо започваха работа във Варненския театър и вземаха със себе си млади хора от своя клас, така че аз избрах Варна.
Когато дойдох във Варна, проф. Мандажиев ми каза, че имал нужда от зрял художник, но аз му възразих, че в Художествената гимназия и в Академията съм се обучавал общо 10 години, което е повече от четирите години на актьорите във ВИТИЗ, така че моят опит всъщност не е малък.
Самочувствието е важно във всеки етап от живота. Моето начало във Варненския драматичен театър бе с „Нашият град” от Торнтън Уайлдър на режисьора Андрей Калудов, която бе поставяна във ВИТИЗ, а ние я възстановихме, но по по-различен начин.
Следващата ми постановка беше „Честна мускетарска” от Валери Петров. Месеци преди това, тя бе поставяна във Военния театър. Колкото и нескромно да звучи, нашата постановка излезе поне с 3 нива по-добра от тази на военния театър. За нея получих суперлативи, подкрепени с бутилка уиски, от големия театрален сценограф Николай Сърчаджиев, който в същото време беше завършил „Моята прекрасна лейди“ във Варненския театър и беше на премиерата на „Честна мускетарска”. Имах и посвещение от автора Валери Петров, което гласеше: „На четвъртия мускетар с четка“.