Класическите и обичани от много българи герои Дядо Либен и Хаджи Генчо, Лила и Павлин се появиха за пореден път на варненска сцена. Този път операта на Асен Карастоянов „Българи от старо време“ по безсмъртната творба на Любен Каравелов беше представена в края на миналата седмица като част от програмата Опера в Летния театър 2016.
Виолета Тончева, PR мениджър на ТМПЦ – Варна, разговаря по този повод със Стефан Рядков, превърнал се с годините в най-добрия интерпретатор на образа на Дядо Либен на сцената.
– Твоят Дядо Либен е несъмнен рекорьор на българската сцена със стотици участия. Колко станаха вече?
– Благодарен съм на Николай Априлов, който направи заради мен първата версия на „Българи от старо време” още през 2001 година. От тогава съм излизал на различни български сцени в ролята на Дядо Либен в над 300 представления. Преди месеци изиграх за стотен път Дядо Либен във Варна, където си партнирах най-напред с Руслан Мъйнов, после с Герасим Георгиев-Геро и сега с Пламен Георгиев в ролята на Хаджи Генчо.
– Как се чувстваш, когато за пореден път влизаш в кожата на Дядо Либен?
– Чувствам се много добре. С Дядо Либен съм се сраснал до такава степен, че това за мен не е просто някаква роля, а моето второ аз. Радвам се, че с Дядо Либен отново ще играем пред варненската публика, този път в Летния театър, и вярвам, че това ще бъде поредната ни хубава среща.
– Защо българинът обича „Българи от старо време”?
– Това е вечният сюжет за любовта. Всъщност „Българи от старо време” са българските Монтеки и Капулети. Разликата е, че тук двата рода, в лицето най-вече на Дядо Либен и Хаджи Генчо, успяват да преодолеят враждата и в крайна сметка дават благословията си на Лила и Павлин. В българския вариант на Ромео и Жулиета любовта побеждава.
Любен Каравелов е написал непреходна творба, оживяла в музиката на Асен Карастоянов и либретото на Коста Райнов. Българинът обича „Българи от старо време”, защото тачи традициите си и цени всичко, което е близко до неговото светоусещане. Затова както повестта, така и оперетата са неизменна част от българската класика.
– Освен това Николай Априлов непрекъснато обогатява интерпретацията си на „Българи от старо време”…
– Да, така е. В последния му режисьорски прочит са внесени много съвременни нотки, които освежават малко архаичния език и правят драматургията по-атрактивна, по-пикантна. Част от тази концепция е и автентичното участие на Фолклорния ансамбъл „Одесос”, благодарение на който сватбата на сцената става съвсем истинска. Така се потвърждава и обещанието на моя герой: „Такава сватба ще вдигнем, че да разиграем всички самодиви и да помни цяло село кой е Либен Лудомладовец!”