Станимира Петрова: Искам да танцувам на ринга като Ивайло Маринов

 

Световната и европейска шампионка по бокс била устато дете, момчетата имали респект от нея

Харизмата на Ивайло и Петър Лесов я убедили да подпише с варненския клуб на легендата

Световната и европейска шампионка по бокс Станимира Петрова започва да пише история като като състезателка на „Ивайло Маринов”. Първото й участие за клуба на легендата на бокса във Варна и България ще е на държавното първенство за жени в Ямбол от 7 до 11 февруари. На форума Станимира и нейният треньор Петър Лесов за първи път ще бъдат с анцузи „Ивайло Маринов” на ринга.
27-годишната Станимира даде интервю за „Народно дело Седмицата”, в което разкрива как се е запалила по бокса и какво иска да постигне за „Ивайло Маринов”.

– Станимира, кога направихте първите си стъпки в спорта?
– Бях 8-годишна, когато през 1998-а влязох в залата за таекуон-до в родния ми Асеновград. Заведе ме брат ми, който вече тренираше този спорт. И до 2013 година аз бях само състезателка по таекуон-до, и станах световна, европейска и многократна държавна шампионка.

– Какво дете бяхте?
– Малко устато. Момчетата имаха респект от мен както заради тази черта от характера ми, така и заради спорта, който тренирах. Но извън залата не съм се била с никого. Иначе в училище бях изрядна – от първи до дванадесети клас съм завършвала с пълно 6,00.

– Кой ви насочи към бокса?
– Това бе мой личен избор през 2013-а, когато учех в НСА, макар че 3 години по-рано моят баща ми беше казал, че съм за боксьорка. През тази 2013 година аз реших да запиша СИД (свободно избираема дисциплина) бокс. До този момент бях тренирала малко бокс при олимпийски шампион Александър Христов в Пловдив. Но не за да ставам състезателка, а по препоръка на моите треньори – ударите в бокса ми помагаха в таекуон-до. Когато записах СИД бокс, се подготвях малко при бате Боби в НСА, после станах първа на градското и първа в дебюта ми на държавно, където победих третата в света Габриела Димитрова. Помня, че почти всичките ми срещи ги спечелих преди края на редовните рундове – с нокаут, технически нокаут, явно превъзходство и т.н.

– Как влязохте в националния отбор?
– През коледните и новогодишните празници на 2013 година тренирах две седмици при Александър Христов в Пловдив, и той се обади на националния селекционер Павел Сяров. Последният му каза, че ме познава добре, но не ме е имал предвид за първия лагер в Белмекен. На втория обаче – през февруари 2014 година, ме взе и така започна същинската ми кариера в бокса.

– Кога дебютирахте на голямо първенство?
– Само месеци по-късно на европейското в Румъния в категория до 54 кг. Имаха големи очаквания към мен, но загубих първата среща от германка. Отидох на европейско само след един международен турнир, също в Румъния, в който победих италианката Марция Давиде, която след това пък стана първа на Стария континент в Румъния.

– Още същата година през ноември обаче покорявате световния връх в Джеджу (Република Корея).

– Това е първият ми най-щастлив миг в бокса. В Корея взех пет победи по пътя към световната титла, като на финала бих европейската шампионка Марция Давиде с 2:0 съдийски гласа. Отново през ноември, но 2016-а, станах за първи път и европейска шампионка, след като спечелих четири мача в София.

– В края на миналата година, седмица преди Коледа и навръх рождения ви ден, подписахте договор с варненския клуб „Ивайло Маринов”. Как се чувствате като състезателка на живата легенда в бокса?

– Изключително съм щастлива, че вече съм част от клуба на г-н Маринов, който е боксьор №1 на България за ХХ век. Аз искам пък да стана боксьор на страната си за ХХI век. Гледала съм записи с играта му и ми харесва неговият техничен стил, както и танцът му на ринга. Искам и аз да се боксирам по този начин.

– Кое е това, което надделя при вашия избор?

– Аз съм наясно колко велик боксьор е Ивайло. Отделно моят треньор г-н Лесов ми е говорил само хубави неща за него и предимно от кухнята – такива, които хората не знаят. Така че, когато се отвори възможност да подпиша договор с клуба на г-н Маринов, не съм се замисляла много.

– Какви титли искате да донесете на „Ивайло Маринов” още тази година?

– Качвам се в по-горна категория – до 57 кг, която ще бъде утвърдена за олимпийска още в Токио през 2020-а. С новия ми клуб „Ивайло Маринов” искам да стана европейска шампионка в Полша през май и световна в Индия през ноември. А най-голямата ми цел в бокса е олимпийското злато в Токио.

– Станимира, какъв професионален и хранителен режим поддържате, за да сте винаги в топформа?

– Тренирам интензивно по два пъти на ден, като съм се доверила изцяло на методиката на Петър Лесов, лягам си и ставам в точно определено време. Относно храната, от нищо не се лишавам, но всичко в рамки и задължително лека вечеря. Сладкото и тестеното често ме изкушава, но дори да кача 3-4 кг, бързо ги свалям в тренировките преди състезание.

– Вие безспорно сте сред най-желаните българки, бихте ли разкрили дали имате мъж до себе си?

– Няма какво да крия, аз нямам приятел и съм свободна жена. За обвързване има достатъчно време, сега на първо място е боксът и това, което искам да постигна на ринга.

– Вашето пожелание към варненци и любителите на бокса?

– На всички здраве, щастие и по-успешна година във всяко едно отношение. А на тези, които симпатизират на бокса, да имат много емоционални и шампионски моменти с клуб „Ивайло Маринов”.