Залага апартамента си, че ако разполага с бюджета на Бургас, ще направи „Спартак” шампион
Ставри Димитров е най-успешният треньор в историята на женския волейбол във Варна и доайен на този спорт в града. Вече е на 81 години, но продължава да създава волейболистки в Спартак. Там преди повече от половин столетие започва и треньорската му кариера. Впоследствие постига успехи и със ССК Академик към ФСФД Черно море.
В интервю за „Народно дело Седмицата“ специалистът се връща към най-приятните си спомени в любимия му спорт и говори за мрачното настояще на женския волейбол във Варна.
– Г-н Димитров, как започнахте като треньор и кои са първите ви успехи?
– През 1964 година поех жените на Спартак и години наред играехме в „Б“ група. През 1974 г. с решение на партията цялото женско направление премина към ФСФД Черно море и аз се преместих там. Тренирах ССК Академик към дружеството и през 1976 година го вкарах в „А“ група. Отпразнувахме го в „Орбита“, а в същия момент научих, че жена ми ражда. Улисан в празника обаче, забравих да звънна в 19 часа, за да разбера какъв е полът на бебето. Чак като тръгвахме към казиното – в 01 часа, се обадих. Дежурната сестра се развика в слушалката и ме упрекна колко безотговорен баща съм. В крайна сметка разбрах, че вече имам дъщеря. През 1978 година направих девойките старша възраст на клуба шампионки на България. Имах много талантливи състезателки, начело с Галя Велчева, Данила Ботушарова, Нина Момчилова. Помня, че всичките ни съпернички бяха от спортни училища. Единствени от 22-та отбора ние нямахме прием в нашето спортно училище. Шефовете ми се чудеха как сме станали първи и ми подхвърлиха, че ще объркам представите на специалистите за волейбола.
– Защо си тръгнахте от Черно море?
– В началото на 80-те години стигнахме до пето място в „А“ група, но през 1983-та прецених, че се нуждая от промяна. Отидох в Балчик, където изкарах две години. Вкарах ги в „А“ група, а докато бях там, ме водеха на работа в АПК. През 1985-а ме поканиха в Добрич. Там също бях две години и ги вкарах в „А“ група.
– Вярно ли е, че сте започнали работа в Добруджа по доста любопитен начин?
– Да. Първият секретар на партията поиска да разбере от мен какво е необходимо, за да влезем в елита. Отговорих, че ми трябват пет професионални състезателки. Той ми осигури цели седем със заплати по 300 лева. Четирите ги доведох от Варна, а трите бяха от София. Те тренираха в столицата и идваха за мачовете, но купоните им за храна ги осребряваха. Когато ме попита каква заплата искам, аз отвърнах – каквато прецените, само да не ми се прекъсва трудовият стаж, защото ми остават 10 години до пенсия. Ако искате, и миньор ме водете. Назначиха ме като главен технолог на АПК със заплата 483 лева. Молех се само някои хора с влияние да не ме питат за ечемик, жито и т.н. Когато си взимах заплатата, ходех с костюм и вратовръзка. Колегите в АПК-то цъкаха с език: я вижте, нов човек с безупречен вид е дошъл при нас. Когато отидох да получавам годишната си премия от АПК, леля Станка, счетоводителката, почна да брои банкноти по 5, 10 и 20 лева. Накрая ми даде 7500 лева. Попитах я да не е станало грешка и когато разбрах, че други са прибирали по 14 000 лева, набързо сложих парите в найлонови пликове, увити във вестници. Купих хладилник „Мраз“, който тогава го нямаше по магазините, и един килим. Докарах ги във Варна с наето камионче и след като започнахме да ги разтоварваме, жена ми трепереше, невярваща на това, което вижда.
– Как се върнахте в Черно море?
– През 1987-а адмирал Янакиев ми каза, че отборът има нужда от по-опитен треньор, с който да гони призово класиране в „А“ група. Върнах се и през 1988-а спечелихме бронзови медали и играхме в Европа. Отборът бе страхотен, със Светла Крумова, Краси Санкева, Милена Девенизова, Мария Даракчиева. Първите три бяха титулярки в националния тим.
– Защо не сте пуснали звездата Светла Крумова в Кипър?
– От тази държава беше първият ни съперник в евротурнирите. Елиминирахме ги без проблем, дори по едно време казах на Светла да спре да забива, а на всички момичета – да играем без блок. Кипърците бяха готови да подарят микробус на клуба, ако пуснем Светла при тях. Предложиха й 3000 долара заплата. Аз й казах обаче, че Кипър не е за нея, защото там се тренира три пъти в седмицата, ще й падне формата и няма да е полезна на националния. Послуша ме и остана при нас.
– През 1989 година отново сте трети, но това е последният голям сезон на едно невероятно поколение. Защо се разпаднахте?
– Преди сезона звездите дойдоха при мен и ми казаха, че искат да отидат да играят за пари в чужбина. Отговорих им, че ще ги пусна другото лято, ако отново влезем в тройката. Направихме го и аз удържах на думата си. Светла Крумова отиде в Италия, а Краси Санкева, Девенизова и Даракчиева – във Франция. Краси така и не се завърна повече. Омъжи се за зъболекар и остана там. За четирите получихме общо 40 000 долара трансферна сума.
– Варна е с традиции в женския волейбол, имали сме дори и шампион на България. Сега обаче Спартак крета в „А“ група и записа седем загуби поред тази есен. Вашият коментар?
– Тежи ми, че лишаваме от години привържениците на този красив и зрелищен спорт от сериозен женски волейбол. Още повече че вече имаме обновена и модерна зала „Конгресна“. Вижте какво правят в Бургас. Подсигуриха бюджет от 120 000 лева и за първи път този сезон участват с женски тим в елита.
В състава им са шест варненки – Дияна Филипова, Виктория Викторова, Лора Илиева и Ева ще са на заплата, а моите девойки Веси Колева и Стефани – на хонорар от 300 лева. Защо в Бургас намират верния път, а ние във Варна – не? А уж сме морска столица и притегателна сила за бизнес и елитен спорт. В последните години обаче Бургас е по-напред от Варна като град. По-напред е също в мъжкия волейбол и женския баскетбол, а сега – и в женския волейбол.
– Какво трябва да се направи, за да аплодират варненци отново силен женски волейболен тим?
– Нещата могат да се получат със задължително съдействие от страна на общината и с подкрепата на варненски представители в Народното събрание и властта. Както стана с баскетболния Черно море Порт Варна. Аз например съм готов да заложа апартамента си, че ако бъде обезпечен подобен клуб с бюджет, какъвто например имат в Бургас, 100 % ще го направя шампион на България. Благородно завиждам на баскетболния Черно море Порт Варна за бюджета. С него те станаха трети в България и взеха купата, но ние с една пета от този бюджет ще бъдем първи.
– За финал. Колко волейболистки сте създали за малко повече от половин век?
– Със сигурност са над 1000. У дома държа два чували с картотеки на видно място.
Недко Петров