16-годишното дете чудо иска да поставя рекорди, които дълго да не бъдат подобрени
Щангистът се пази от допинга с помощта на треньора и родителите си
Световният и европейски шампион по вдигане на тежести за кадети до 17 години Христо Христов си даде само 5-дневна почивка по празниците. От днес Спортист №1 на Варна, ОСК „ЖСК-Спартак” и Спортно училище „Георги Бенковски” за 2017 година отново е в залата, тъй като през 2018-а му предстоят четири големи състезания, в които ще защитава титли и имидж.
В интервю за „Народно дело Седмицата” 16-годишният състезател на „Титан” се връща към успешната за него изминала година, през която покори за първи път световния връх и дублира европейската си титла.
– Христо, кой беше най-щастливият миг за вас през 2017-а?
– Няколко са, но първият бе през март, когато покрих норма за майстор на спорта. Държавното беше на „Спортпалас”, бях добре подготвен и знаех какви тежести трябва да вдигна, за да успея. Но вечерта преди състезанието паднах в банята и навехнах глезен. На другия ден в изхвърлянето болката не ми пречеше толкова и направих три успешни опита, но в изтласкването стана тежко. Много болеше, когато трябваше да вдигна щангата над мен, записах първи успешен опит, но във втория сбърках. Добре че в третия успях и изпълних целта си.
– Малко след това станахте за първи път световен шампион в Банкок, а през септември за втори път европейски в Косово. Коя от двете титли ви е по-скъпа?
– Разбира се, световната стои по-високо, защото в Тайланд имаше щангисти от повече държави и конкуренцията бе по-голяма.
– През октомври за първи път участвахте и на европейско за юноши до 20 години в Албания. И за първи път не бяхте шампион, откакто през 2016 година покорихте европейския връх?
– Четвъртото място срещу по-големи с 3 и 4 години съперници не го приемам за загуба. За първи път вдигах в категория до 105 кг, а първият ме би само с 8 кг в двубоя. Подобна разлика ще я стопя само с 2 месеца тренировки.
– В края на успешната ви 2017 година бяхте избран за Спортист №1 на Варна, но разделихте първото място със Симона Дянкова. Двама на върха, беше прецедент в анкета. Как го приехте?
– Случилото се не бе приятно за никой от спортните хора в залата. Аз нямах нищо против да не съм първи, но двама да са №1, това е сериозен удар по авторитета и принципите на анкетата. Двама спортисти на първо място никога не е имало в никое допитване. Кои сме ние, че да променяме историята на спорта? И защо не бяха показани публично анкетните листи на спортните журналисти на Варна, за да разберат всички как са гласували. Това, което стана, беше грозно и недопустимо, и не трябва да се повтаря. Иначе аз нямам нищо против Симона Дянкова, която се е старала през годината и е постигнала високи резултати.
– Христо, вие сте само на 16 години, а сте постигнали толкова много. Разкрийте какъв режим спазвате, за да сте винаги в топ форма?
– Нищо особено. В тренировките правя това, което изисква треньорът, не пия, не пуша и си лягам всяка вечер в 22 часа. Иначе се храня се с всичко, което ми дава протеини, сила и енергия, и улеснява бързото и пълноценно възстановяване. В това отношение съм се доверил на моят треньор Живко Николов. Няма да скрия, обаче, че през ноември и декември излязох от обичайното си меню, за да разпусна малко. Започнах да се храня се с бургери, дюнери, джобове и т.н., и натрупах вредни мазнини. Но хубавото е, че сега тежа само 110 кг, едва с 5 повече от категорията ми, и бързо ще вляза в нормата.
– А как се пазите от допинга, който компрометира тотално нашите щанги през последните години?
– Вземам само това, което ми дават треньорът и моите родители. Ако някога се наложи да се лекувам с хапчета, също се допитвам до тях какви да бъдат.
– Като ви гледа човек с каква лекота вдигате, сякаш сам се борите с щангата. Кое ви мотивира, за да побеждавате с такава голяма разлика съперниците си?
– Искам да съм най-добър и да поставям рекорди, които дълго време да не бъдат подобрени. Двата ми европейски например от първата титла на Стария континент при 15-годишните през 2016 година в Полша – в изтласкването и двубой – още са действащи. Силно се надявах моят брат Стефчо да е този, който ще ги подобри, но за съжаление не успя и вече излезе от тази възраст. Сега искам да поставя подобни рекорди във всичките четири големи състезания, на които ще участвам през 2018 година – детската олимпиада в Буенос Айрес през есента, световното и европейското за юноши до 20 години, и европейското за кадети до 17 години.
– На кои от въпросните четири първенства ще ви е най-трудно?
– На олимпиадата, в която ще участват родени през 2001 година и по-малки щангисти. Сигурен съм, че там ще вдигат таланти с качества, хъс и амбиции като мен. Да станеш първи на Олимпийски игри, е нещо велико, тъй като се провеждат веднъж на 4 години. Докато световни и европейски има всяка година, и дори да сбъркаш веднъж, може да поправиш грешката още другата година.
– За финал. Вашето новогодишно пожелание към всички варненски спортисти и хора?
– На спортистите желая 2018-а да е по-успешна от предната и по-лоша от следващата, а на всички мои съграждани – здраве, щастие и по-висок жизнен стандарт.