Пламена Недялкова
Притихнало, снежнобяло и с аромат на нещо сладко във въздуха – така изпрати изминалата година варненското село Синдел. Смях и празнична музика се чуваха обаче от местното читалище, където последният учебен ден за декември бе отбелязан с пъстро тържество и благородна мисия.
В духа на Коледните празници учениците от СУ „Св. св. Кирил и Методий” – с. Синдел, инициираха Благотворителен карнавал в помощ на Никола Вангелов от гр. Варна, диагностициран с прогресивна мускулна дистрофия.
За заболяването му, доскоро считано за нелечимо у нас, е открита терапия със стволови клетки в истанбулската клиника Liv Hospital. Сумата, необходима за интервенцията, за съжаление е непосилна за семейството на 23-годишния младеж, а за каузата е открита дарителска сметка:
Банка ДСК – ВG28STSA93000025276428
Никола Крумов Вангелов.
В борбата със заболяването гимназистите от с. Синдел решават да се включат със символично дарение, събрано от поканите за коледното празненство в училището.
Дотук сюжетът на историята е трогателен, но същевременно някак предвидим – в края на всяка година е съвсем редно и похвално да отворим сърцата си и, верни на християнските ценности, да направим нещо добро за ближния.
Специалното в тази история е подробността, че преобладаващият процент от учениците на СУ „Св. св. Кирил и Методий” е от ромски произход. Не празнува Коледа, не споделя християнската вяра. Споделя обаче човешките чувства, болки, неправди и склонността, понякога прерастваща дори в нужда, да помага.
Така, изправени пред универсалните проблеми и въоръжени с универсалните оръжия – добро сърце и съпричастност, малки и големи посрещнаха деня преди ваканцията с песен, а заедно с няколкото декемврийски слънчеви лъчи в с. Синдел изгря и надеждата Никола да получи шанс за по-добър живот.
Организацията на карнавала бе не само инциирана, но и осъществена от самите ученици – от изработването на поздравителните картички, през украсата на концертната зала, съставянето на сценария и програмата, подбора на музиката и състезателните игри.
В резултат благотворителният карнавал бе празник за всички сетива – микс от песни, модерни и народни танци, конкурси и предизвикателства. Отличени бяха учениците със спортни и литературни заслуги, избрани бяха крал и кралица на бала, най-атрактивни карнавални костюми, най-апетитен сладкиш, а късметлиите от публиката получиха награди от коледната томбола.
Подобни събития не са рядкост в училището – редовна практика и основен приоритет на ръководството е да насърчава самоинициативата на децата и усилените им занимания с изкуства.
Учениците в начален етап се вихрят в кръжок по рисуване, приложни изкуства и работа с текстил, гимназистите пък творят на кулинарната сцена, участвайки в международни обмени и състезания (и често печелейки ги).
Така погледната, историята разказва не просто за участието на едно училище в поредната благотворителна кампания, нито за стремежа да научим децата ни да творят и да дават със същото онова старание, с което решават задачи по математика и пишат съчинения.
Тази история е повод да се поговори повече за това, което официално наричаме религиозна и етническа приемственост; за неостаряващия казус с културните различния на малцинствата в България; и за напоследък все по-наболелия ромски въпрос.
Идва време отново да заговорим и за думата „интеграция” и пътя към нея, който училището в Синдел илюстрира по най-простичкия, но доказано работещ начин – пътя на образованието.
Път, по който всеки следва да тръгне екипиран с търпение, разбиране и независимо от произхода на крачещия до него – с вяра, че заедно можем да стигнем много далеч.
Вярата, оказва се, още движи модерното ни общество и независимо от религията на сърцето, в което тлее, е универсална – вяра в доброто.
Доброто пък може да е тихо и шумно, монохромно и пъстроцветно, може да върви с два или с двеста лева в джоба, да живее в целогодишно шумна ромска махала или в предпразнично притихнал български квартал.
И най-важното: може да празнува Василица, но събира средства за благотворителност на Коледа.
Точно там се срещат и интеграцията, и приемствеността, и отговорите не само на ромския, но и на много други въпроси, които обществото ни ежедневно задава – в една окичена читалищна зала, на чийто вход стои кутия за дарения; в чието дъно детски ръце подреждат на празнична трапеза приготвените у дома торти и бисквити и гордо съобщават: „За Никола ги пекохме!”.
Там няма значение кой ден от годината е, нито какъв празник се чества – там просто искаме да помогнем на ближния. Независимо от религията му.
Събраната сума на благотворителния коледен карнавал в СУ „Св. св. Кирил и Методий” – с. Синдел, е 660лв., с които екипът и децата изразяват своята подкрепа към Никола Вангелов в борбата със заболяването му.
За участието си в инициативата училището отправя искрената си благодарност към бившите и настоящите ученици и учители; към родителите, гостите и приятелите, присъствали на концерта; към кмета на с. Синдел господин Георги Панайотов и НЧ „Никола Вапцаров”, което безвъзмездно предостави залата за тържеството; към кмета на Община Аврен господин Емануил Манолов и членовете на Общинския съвет и общинската администрация.
А СУ „Св. св. Кирил и Методий” ще продължава да бъде посредник не само на знания и умения, но и на непреходните универсални ценности – съпричастност, жертвоготовност, споделеност.
Остава да извлечем поуката от тази колоритна, празнична, ухаеща на канела и пресен сняг история: във време, в което ни разделят предизборни обещания, политически стратегии, етническо противопоставяне, религиозни различия, едно остава общото – вродената ни човешка доброта.
Тя определено е възможна. Както и интеграцията. Както и Коледата за нехристияни.