Варненци са единственият наш клуб, играл официални мачове със световния гранд Манчестър юнайтед
Футболният Спартак Варна навърши 98 години вчера и отбеляза събитието с детски турнир на „Локомотив”.
Хиляди спартаклии посрещнаха рождения ден на клуба в очакване на неговия ренесанс. В момента публиката е плътно зад основания през 2015 година ФК Спартак, който е владетел на спортен комплекс „Локомотив” и приема там гостите си в третия ешелон. Отборът е припознат от феновете за своя Спартак.
Стадион „Спартак” пък се използва от Спартак 1918, който претендира, че е наследник на историята на клуба, но според юристи – без законово основание. Тимът има школа, а тази есен възражда представителния си тим, който ще участва в „А” областна група. Във връзка с рождения ден на ФК Спартак „Народно дело Седмицата” предоставя историята на ФК Спартак на поколенията спартаклии – по-възрастните и по-младите да си спомнят славните успехи на клуба, а най-малките – да научат какво означава марката Спартак.
––
Спартак последователно носи имената Български сокол (от 1918 г.), Шипченски сокол (от 1924 г.), Спартак (от 1945 г.), ЖСК-Спартак (от 1969 г.), Спартак (от 1985 г.) и Спартак 1918 (от 2010 до 2016).
Успехи: шампион на България – 1932 г. (като Шипченски сокол), вицешампион – 1931, 1933 г. (като Шипченски сокол), трето място в първенството – 1929, 1955, 1984 г., полуфиналист в първенството – 1945, 1946, 1948 г., финалист за националната купа – 1961, 1983 г., участник за КНК – 1961, 1983 г. – 1/8-финалист.
––
Ранни години (1916-1918)
През 1916 година група младежи от северозападните покрайнини на Варна се увличат по футболната игра. Те ритат на поляна, далеч по-малка по размери от футболно игрище, а вратите са обозначени с по-едри камъни. Година по-късно у тях назрява идеята да основат футболен клуб. По това време вестниците наричат българските войници на фронта „витязи“ и момчетата решават да нарекат клуба Витяз. Поради липса на средства обаче не успяват да го регистрират. Въпреки това членовете на Витяз постоянно се увеличават и през 1918 г. вече има реални предпоставки клубът официално да започне своя живот.
Български сокол (1918-1924)
Учредителното събрание се провежда на 28 август 1918 г. Предлага се името Витяз, но мнозина от присъстващите не го одобряват. В това време малкият Милан Георгиев, който стои настрани и мълчаливо слуша, се приближава към групата и вдига в ръка перо от сокол, което е намерил на път към събранието. Предлага клубът да бъде наречен Сокол и всички се съгласяват. За председател на дружеството е избран Нягол Колев, който по това време е 16-годишен. Няколко дни по-късно Окръжното управление в града отказва клубът да бъде регистриран с това име, тъй като вече съществува ловно дружество, което се нарича Сокол. След ново събрание е решено клубът да носи името Български сокол. Сформира се първият отбор, чийто капитан става Ради Марков. В състава личат имената на Михаил Тунчев и Георги Станев, които впоследствие стигат до националния отбор като състезатели на Тича.
Български сокол бързо се разраства и към 1921 г. членовете на дружеството са над 200. През 1922 г. клубът става за първи път първенец на Варна, макар и неофициално, след две победи с 4:2 и 2:0 над най-силния клуб по това време Тича. През 1923 г. Български сокол е приет за член на Северобългарската спортна лига, а през 1924 г. приема името Шипченски сокол след обединение със спортен клуб Шипка.
Шипченски сокол (1924-1945)
Обединението на Български сокол и Шипка става на общо събрание, проведено на 30 януари 1924 г. За първи председател на Шипченски сокол е избран холандецът Дирк Бронз, който месеци по-късно е заменен от Никола Мишев. През 1927 г. е учредена градска купа, наречена „Варна“. Неин първи носител става Шипченски сокол, който на финала побеждава с 1:0 Левски (Варна). Това е първи трофей в историята на клуба. През сезон 1928/1929 „соколите” печелят шампионата на Варненска окръжна спортна област и придобиват правото да участват в държавното първенство, където остават с бронзовите медали след загуба на полуфинала от Ботев (Пловдив). През 1931 г. Шипченски сокол става вицешампион. Отборът достига до финала на държавното първенство в София срещу столичния АС-23. Седемнадесет минути преди края на мача варненци водят с 2:1. Тогава играч на столичани чупи крака на техния съотборник Георги Пармаков. „Соколите” отказват да доиграят срещата, ако съдията не отстрани виновника. Това не става и двубоят е прекратен. Присъдена е служебна победа с 3:0 за АС-23, но купата не се връчва. Така варненци остават на второ място. Година по-късно Шипченски сокол печели първата и единствена досега в историята си шампионска титла на България. На финала на държавното първенство в София, варненци побеждават Славия (София) с 2:1 след продължения. Головете за победителите вкарват Иван Найденов и Илия Булашев. Съставът на Шипченски сокол, който извоюва този голям успех е: Здравко Янакиев, Георги Апостолов, Иван Георгиев, Борис Нейков (капитан), Владимир Капзамалов, Стоян Танев, Райко Димов, Александър Коев, Илия Булашев, Иван Найденов и Руси Булашев.
През 1933 г. отборът отново става вицешампион, след като на финала в София отстъпва на столичния Левски с 1:3. Въпреки загубата, Шипченски сокол става първият отбор в страната, който в 3 поредни години играе на финала на държавното първенството. След 1935 г. клубът изпада в тежка финансова криза, която постепенно се задълбочава. Повечето изявени състезатели напускат в други отбори, а някои прекратяват активната си кариера. Често Шипченски сокол не може да събере по 11 играчи за мачовете си, а понякога дори губи служебно. Логично отборът не намира място в новосъздадената през 1937 г. национална дивизия. През зимната пауза на сезон 1941/1942 в клубът не се извършва никаква дейност и той на практика несъществува. Тогава секретарят Димитър Топалов се наема да организира всичко сам. Намира средства от дарения, с които картотекира футболисти, повечето млади и неопитни. Впоследствие Топалов е подпомогнат от футболиста на тима Кирил Павлов-Кинко и запаленият соколец Янко Михайлов. Тримата, заедно с помощта на още дузина съмишленици успяват да възродят Шипченски сокол. В отбора са селектирани младите Добромир Ташков и Тома Захариев, които по-късно ще се превърнат в едни от най-изявените футболисти на България в средата на ХХ век. През сезон 1943/1944 Шипченски сокол печели първенството на Варненска област и се класира за държавния шампионат, който обаче след два кръга е прекратен поради настъпилите политически събития на 9 септември 1944 г.
Спартак (1945-1969)
През 1945 г. след решение на новата власт у нас, Шипченски сокол се обединява с Левски (основан 1926 г.) и Радецки (основан 1926 г.) под името Спартак. През 1945, 1946 и 1948 г. Спартак е полуфиналист в държавното първенство. През 1955 г. „соколите” се класират на трето място в първенството. В решителния последен мач варненци побеждават Славия като гост с 2:1 и се нареждат след шампиона ЦСКА и Славия. В тези години варненци имат много силна селекция, в която личат имената на легендите Илия Кирчев, Кирил Пандов, Христо Вълчанов, Герасим Калугеров, Иван Филипов, Бисер Димитров, Стефан Стефанов-Заека и Христо Николов-Чоко. През 1958 г. нападателят на „Спартак” Георги Арнаудов става голмайстор на първенството за 1958 г. с 9 гола. Толкова има и Добромир Ташков от „Славия” (Сф), който е бивш футболист на „Спартак”. През 1960 г. нападателят на „соколите” Любен Костов също става голмайстор на „А“ група с 12 попадения. През 1961 г. Спартак е финалист за националната купа. На четвъртфинала варненци отстраняват Левски с 1:0 като гост, а на полуфинала – Ботев (Пловдив) с 2:1 като домакин. Финалът в София обаче е загубен от ЦСКА с 0:3. Същата година Спартак участва в турнира за КНК и става първият български отбор за КНК и втори (след ЦСКА), представял България в европейските клубни турнири. Варненци отпадат в първия кръг от класния тим на Рапид (Виена) след сензационно равенство 0:0 като гост и загуба с 2:5 във Варна. В средата на 60-те години в Спартак настъпва смяна на поколението, като по-голямата част от футболистите от силния отбор, постигнал сериозни успехи през отминалите 10 години, се отказват от футбола. Заместниците им не са на тяхното ниво и тимът на два пъти изпада в „Б” група – първо през сезон 1963/1964, а след това и през 1965/1966.
ЖСК-Спартак (1969-1985)
На 6 март 1969 г. Спартак се обединява с Локомотив (Варна) (основан 1936 г.) под името ЖСК-Спартак. От „железничарите” в Спартак идват 7 футболисти и треньорът Стефан Семов, който се присъединява към колегите си Тома Захариев и Трендафил Станков. Впоследствие обаче, треньор остава само Станков. Две години по-късно, през сезон 1970/1971, тимът завършва на първо място в „Б” група и се завръща в елитната дивизия след 5-годишна пауза.
В края на 70-те и началото на 80-те години години от школата в първия състав на ЖСК–Спартак влизат Красимир Зафиров, Иван Петров, Живко Господинов и Пламен Казаков. Преди сезон 1981/1982 за треньор е назначен Иван Вуцов, който извежда „соколите” до убедително първо място във втория ешелон и промоция за „А” група. През лятото на 1982 г. в отбора са привлечени още Стефан Найденов, Сашо Борисов и Румен Димов. Наставникът Вуцов изгражда здрав отбор, но след 5-ия кръг напуска, за да поеме националния отбор. На негово място начело на тима застава Людмил Горанов. От същия сезон футболният отбор започва да играе редовно домакинските си мачове в „А“ група на стадион „Спартак“, който е с капацитет от 12 000 седящи места. Преди това клубът използва последователно градските стадиони „Колодрума“ и „Юрий Гагарин“. ЖСК-Спартак прави много успешна кампания и стига до финала за националната купа. На полуфинала варненци отстраняват Левски с 1:0 след гол на звездата Живко Господинов на неутрален терен в Казанлък. Финалът в Пловдив обаче е загубен от ЦСКА с 0:4. Въпреки това, ЖСК-Спартак получава право за участие в турнира за КНК, където достига до 1/8-финал. В първия кръг варненци отстраняват турския Мерсин след 0:0 като гост и победа с 1:0 във Варна. На 1/8-финала „соколите” се представят достойно срещу английския и световен гранд Манчестър Юнайтед. Във Варна спартаковци отстъпват минимално – 1:2, c гол на Румен Димов, а на стадион „Олд Трафорд” в Манчестър губят с 0:2. Спартак и досега остава единственият наш отбор, срещнал Юнайтед в официални мачове.
През 1984 г. ЖСК-Спартак се класира на трето място в „А“ група след Левски и ЦСКА. БФС обаче безпрецедентно отнема бронзовите медали от „соколите” точно преди официалното награждаване на отбора, на стадион „Васил Левски“, защото участва в предварително организирана подмолна машинация в полза на Сливен. 16 години по-късно ЖСК-Спартак получава справедливост, когато БФС възстановява третото място и връчва бронзовите медали на футболистите.
Спартак (1985-2010)
През 1985 г. футболът се отделя от другите спортове на дружество ЖСК-Спартак и се обособява като футболен клуб Спартак. През 1986 г. плеймейкърът на „соколите“Живко Господинов е включен в състава на България за световното първенство в Мексико. През 1989 г. Спартак изпада в „Б” група. През 1990 г. издръжката на клуба се поема от Атанас Атанасов-Кеби, който на практика става първия у нас футболен президент. През 1992 г. варненци се завръщат в елита, но впоследствие пак изпадат, за да се утвърдят отново в „А” група за по-продължително време през 1995 г. под ръководството на Николай Ишков. На 5 юни 1995 г. пред 10 000 зрители на стадион„Спартак“ варненци разбиват с 15:0 Лесичери, постигайки най-голямата победа в историята на „Б” група. През сезон 1995/1996 „соколите” завършват на шесто място в елита, а нападателят им Иво Георгиев става голмайстор на шампионата с 21 попадения. Те придобиват правото да представят България в летния европейски турнир Интертото, където записват паметна победа във Варна с 2:1 над немския Мюнхен 1860. През втората половина на 90-те години Спартак се утвърждава като един от най-силните провинциални клубове у нас, но така и не постига нещо наистина значимо.
На 15 юни 1998 г. на общо събрание на клуба е решено Спартак да се преобразува в акционерно дружество. Това се случва на 3 септември същата година. През 2000 г. БФС официално възстановява спечеленото трето място на Спартак от 1984 г., а на специална церемония са връчени заслужените бронзови медали на отбора.
Падението на Спартак започва в края на първото десетилетие на новият век. На 14.11.2008 г. Спартак записва унизителна загуба от вечния враг ПФК Черно море в дербито на град Варна с 0:5 на стадион „Тича“. Спартаклии губят и домакинския си мач с „моряците“ с 0:1 и изпадат в „Б” група.
Спартак 1918 (2010-2016)
През 2010 г., заради многото си задължения, клубът не получава професионален лиценз. За да се освободи от натрупаните дългове, ръководството на ПФК „Спартак” АД взема решение да пререгистрира футболния клуб под името ФК „Спартак 1918”. За да избегне отпадане в „А“ областна група, Спартак 1918 се обединява с Владислав (основан през 2009 г.) и заема неговото място в Североизточната „В” група. През сезон 2010/2011 „соколите” завършват убедително на първо място в класирането и се завръщат в професионалния футбол.
В края на февруари 2015 година поради безпаричие клубът отказва да играе през пролетта в „Б” група и е изпратен при аматьорите. Отказва да участва и в Североизточна „В” група и една година няма представителен тим. През юни 2016 година Спартак 1918 се преименува във Владислав, а месец по-късно Варненски окръжен съд обяви клуба в несъстоятелност. На 20 юли съдебна регистрация получи нов Спартак 1918, който претендира, че е наследник на историята на Спартак. Според юристи обаче това не е законно, тъй като няма как да наследиш нещо, което е обявено във фалит със съдебно решение.
ФК Спартак Варна
На 7 Юни 2015 г. е официално е основан ФК Спартак с управителен съвет – председател Атанас Атанасов-Орела, и членове Людмил Горанов, Димитър Трендафилов, Илко Станчев и Траян Дянков.
Спартак започва участието си от „А” окръжна група, а това лято влезе в трета лига – Североизточна „В” група, и с решение на Обс Варна стана стопанин на спортен комплекс „Локомотив”. Този Спартак в момента е припознат от феновете за свой.
С огромна заслуга за създаването на клуба е и Живко Господинов, който заедно с Илия Кирчев е смятан за най-големия футболист в историята на Спартак.
Живко обаче не успя да види как започна развитието на ФК Спартак, тъй като почина на 4 май 2015 година на 57 години. На 1 август 2016 година пък клубът получи нов жесток удар – назначеният само преди една седмица за треньор Траян Дянков почина внезапно едва на 40 години.