Варненци тръшкат гранда за първенство, а после и за купата, за да стигнат до финала
В началото на 80-те години футболният Спартак побеждава Левски два пъти за два месеца и половина, нещо, което едва ли ще се случи вече някога. По онова време грандът от София е един от двата привилегировани отбора у нас и загубите му през годината са истинско събитие. Спартак обаче се превръща в единствения наш провинциален тим, който побеждава „сините” два пъти поред за толкова кратко време.
На 11 декември 1982 година ЖСК-Спартак и Левски-Спартак се срещат в последния есенен кръг от „А” група във Варна. Според в. „Спорт” 18 000 зрители са изпълнили стадион „Спартак”, което е рекорд по посещаемост.
Запалянковците с основание очакват победа, тъй като техните любимци, които са се завърнали в елита няколко месеца по-рано, разполагат със силен тим. Лидерите в него са Жиката Господинов, Стефчо Найденов и Красьо Зафиров. Гостите също хвърлят най-доброто, с което разполагат. Липсват Боби Михайлов, Пламен Николов и Петър Петров, но пък в състава са нашумелите младоци Наско Сираков и Гиби Искренов.
Спартаклии играят тактически правилно, не позволяват на гостите да застрашат вратата им и търпеливо очакват да нанесат своя удар в атака. Прави го Пламен Казаков, който в 43-ата минута със силен шут с левачката вдига публиката на крака – 1:0. След почивката Спартак продължава да е по-силния отбор на терена и в 70-ата минута Господинов асистира на Найденов за втория гол – 2:0. Левскарите успяват само да стигнат до попадение на честта в края, когато след остро центриране на Искренов от десния фланг Асен Михайлов в опит да изчисти топката с глава, я насочва с плонж в мрежата.
На 26 февруари 1983 година съперниците отново излизат един срещу друг. Този път в ½-финален двубой за купата на България в Казанлък. „Сините” копнеят за реванш, но сметките им излизат криви, тъй като „ЖСК-Спартак” отново играе много силно и излиза краен победител. Единственото попадение е достойно за всеки футболен буквар и е реализирано от най-добрия в мача – Живко Господинов, с майсторски фалцов удар в 39-ата минута. Варненци се класират за финала, където ще загубят от ЦСКА, но впоследствие ще участват в турнира за КНК и ще станат единствения наш отбор, играл срещу английския колос „Манчестър юнайтед”.
Пред 1984 година това поколение на спартаклии се легитимира като най-успешното в клубната история, след като печели и бронзовите медали в „А” група.
–––––––––––
11 декември 1982 г., Варна
ЖСК-Спартак – Левски-Спартак 2:1
Голмайстори: Казаков-43, Найденов-70/Михайлов-автогол, 89
ЖСК-Спартак: Красимир Зафиров, Енчо Недев, Асен Михайлов, Румен Димов, Сашо Борисов, Красимир Венков, Пламен Казаков, Борислав Гьорев, Иван Петров, Живко Господинов, Стефан Найденов
Левски-Спартак: Валентин Захариев, Красимир Чавдаров, Веселин Балевски, Красимир Коев, Николай Грънчаров, Емил Велев (Пламен Цветков), Руси Гочев, Наско Сираков, Михаил Вълчев, Емил Спасов, Божидар Искренов
Стадион „Спартак”, 18 000 зрители
–––––––––––––
26 февруари 1983 г., Казанлък
ЖСК-Спартак – Левски-Спартак 1:0
Голмайстор: Господинов-39
ЖСК-Спартак: Красимир Зафиров, Енчо Недев, Румен Димов, Владимир Николчев, Сашо Борисов, Красимир Венков, Стефан Стефанов (82-Пламен Казаков), Борислав Гьорев, Иван Петров, Живко Господинов, Стефан Найденов
Левски-Спартак: Борислав Михайлов, Пламен Николов, Веселин Балевски, Петър Петров, Николай Грънчаров, Красимир Чавдаров, Божидар Искренов, Пламен Цветков (73-Емил Велев), Петър Курдов, Емил Спасов, Христо Денчев (58-Михаил Вълчев)
Съдия: Димитър Димитров
Стадион „Цвятко Радойнов”, 15 000 зрители