След публикация във Фейсбук: Историята на баба Костадинка трогна България

Една от най-честите критики към съвременността, в която живеем, е, че хората заменят реалността с виртуален свят, в който човечността и съчувствието са заменени от безразличие и фалш. Оказа се обаче, че социалните мрежи и по-конкретно Фейсбук могат да предизвикат и точно обратния ефект – да ни накарат да спрем и да се замислим върху житейската драма на един обикновен човек, вложил сърцето си в това да твори красота, въпреки всички трудности, пред които го изправя възрастта и обстоятелствата в България.
На 19 август Валентина Стефанова Андонова публикува във Фейсбук снимки на 92-годишната баба Костадинка от Варна, която продава своите картини до пазар „Чаталджа“, притисната от безпаричието.
Снимките, придружени и с авторския текст на Андонова, се превърнаха в истинска сензация, но не от тези, на които сме свикнали да ставаме свидетели напоследък. Призивът за човечност, отправен от Валентина Андонова, беше споделен от повече от 41 хил. потребители на социалната мрежа, превръщайки се в истинско явление.
Ето какво гласи текстът, който трогна десетки хиляди хора по цял свят:

2 - Komentar1

„Това е баба Костадинка, на 92 години, продава своите картини на светофара на пазар „Чаталджа“. Една от многото. Възрастни хора, принудени до последно да изкарват хляба си, приклекнали по българските тротоари. Баба Костадинка не проси, не моли за помощ и за жалост, отдавна е изгубила надежда за достойни старини. Продава красота, късчета от душата си, нарисувани с акрилни бои върху платно. Не се оплаква от нищо, само че краката не я държат. Усмихна ми се и тихичко ми се извини, че не може да се изправи, докато разглеждам пейзажите. Приседнах до нея, вече знаех, че ще купя картина. От две седмици съм във Варна. Моята Варна, изпълнена съм със смесени чувства на радост и нa разочарование от това, което виждам по улиците. Не зная дали от носталгия и сантименталност сетивата ми са така изострени, но при вида на тази мъничка свита женица ме заболя, изпитах огромна тъга, прегърнах я и заплаках. Казах й, че искам да купя най-скъпата й картина за подарък на моята майка. А милата жена през сълзи каза, че от дни не успява нищо да продаде и която и картина да купя, ще ми направи отстъпка, защото има нужда от парички, за да помогне на болната си дъщеря и внук си. А пенсията доникъде не й стига, само за лекарства и за ток… Това е баба Костадинка, на 92 години, продава душата си за дребни пари. Това може да е вашата баба, майка, леля или съседка, приклекнала тихо на тротоара с надеждата да продаде нещо, за да помогне на някого. Моля ви, приятели, ако можете да си позволите, за подарък на някого или просто, ей така, купете си картина. Потърсете баба Костадинка, тя е там на светофара на пазар „Чаталджа“. Картините не струват скъпо, в замяна на парите си ще получите красив пейзаж, добра дума, усмивка и благословия. А Вселената чува благословиите и ги умножава стократно. А ако не, моля ви, разпространете този пост, може някой от вашите приятели да си купи картина от баба Костадинка.“

2 - Komentar2

Може би самата Валентина Андонова не е подозирала ефекта, който текстът и снимките й ще предизвикат. Факт е обаче, че нейният призив наистина се разпространи, при това с мълниеносна бързина, включително и от медиите. Историята на 92-годишната художничка достигна далеч и още на следващия ден жената, която я направи достояние на България, а и на много българи по цял свят, добави следното продължение към публикацията си:

„Благодаря ви! Днес сутринта с огромна изненада намерих пощата си препълнена от писма с запитване и молби за съдействие да се закупят картини от баба Костадинка. Много ми е трудно да отговоря персонално на всяко съобщение, за това допълвам поста тук. За мое най-голямо съжаление нямам физическата възможността да съдействам, престоят ми в България е към своя край, в понеделник отпътувам обратно. Много от постовете под публикацията са на отзивчиви хора, желаещи да помогнат за контакт с женатата, на които изказвам огромна благодарност. Думи нямам да изразя радостта, благодарността и възхищението си от всички вас, които отворихте сърцата си. Наистина не вярвам на очите си как само за ден успяхме да помогнем на клетата жена. И колко сила има в добротата. Хора като нея са десетки или може би стотици. Нека образът на баба Костадинка се запази в съзнанието ни и винаги когато имаме възможност, минавайки покрай възрастни хора, които продават плодове, зеленчуци, цветя, орехи, терлици или каквото и да е, да си спомним. Да спрем, да си купим нещо, дори да нямаме нужда от него. Тези хора са горди, продават вещите си, за да запазят и малкото достойнство, което им е останало, те не искат милостиня, не молят за помощ, но имат нужда от нея. Спрете до бабичката, седнала до кварталния магазин, купете си мушкато, орехи, мед или каквото да е, ако нямате нужда от него, подарете го на някой непознат, така ще направите двама души щастливи, дори да е само за миг. Няма нищо по-хубаво от това да направиш добрина! Отново искам да благодаря на всички за огромните сърца, които имате!“