Шефът на фирмата „Пътища и мостове“, която беше посочена от министъра в оставка Лиляна Павлова като отговорна за проблемите със снега по-миналата седмица в част от Варненска област, обяви пред медиите, че е изкупителна жертва. Росен Колелиев отрече казаното от Павлова и заяви, че фирмата изобщо нямала задължение да чисти в участъците, за които предстои да бъде глобен.
От „Пътища и мостове“ заявиха, че нямат договори за зимна поддръжка с пет общини във Варненско, както каза министъра преди дни, а само с четири. Три от тях обаче те били само за определени части, не за цялата пътна мрежа. От дружеството отрекоха и да имат само един роторен снегорин, както заяви Павлова, имали три такива.
На въпрос дали обаче е готов да търси справедливост в съда, Росен Колелиев отговори, че още не е решил, защото не искал „да прави цирк“. По негови думи, фирмата му помагала за справяне със зимата в други общини, защото кметовете му се обадили, макар че нямали подписан договор. „Пътища и мостове“ изпратили в отговор техника, разбира се не безплатно, като обаче така и не стана ясно как и колко се плаща за такава помощ.
„Вижте, и аз не съм света вода ненапита, след като толкова години съм в пътното строителство и поддържане. Когато си в гората сред вълци, и ти трябва да виеш като вълк“, заяви Колелиев. Той на няколко пъти изрази съмнение, че медиите ще отразят точно думите му, защото всички били под натиск.
Шефът на „Пътища и мостове“ и други ръководители във фирмата развиха тезата, че като цяло поддържането на пътища през зимата е на загуба, която обаче се „избивала“ от ремонтите през лятото. Без да стане ясно, каква е връзката с налагането на глоба на фирмата в конкретния случай, от ръководството й обвиниха институциите, че променили системата за пътно поддържане за да облагодетелстват 6-7 големи фирми. Росен Колелиев освен това заяви, че понеже имал различни виждания за това как да се извършва то, дошло и наказанието за фирмата му. Конкретен отговор кой в крайна сметка е трябвало да чисти снега в участъците, за които се готви глоба за „Пътища и мостове“, в крайна сметка така и не беше даден.