Инфаркт покоси легендарния защитник на 50 години
В събота инфаркт покоси големия български футболист Трифон Иванов. Легендарният защитник си отиде на 50 години. Около 10 часа бронзовият медалист от САЩ ’94 внезапно се почувствал зле, прихванал се за сърцето и се свлякъл на земята в дома си във великотърновското село Самоводене. Трифон припаднал пред очите на приятелката си Ваня Панова. Изплашената жена незабавно позвънила на кмета на селото Николай Милаковски. Управникът пък се обадил на телефон 112 и се отправил към жилището на футболната легенда. Когато пристигнал, кметът заварил издъхналия Туньо.
Трифон остава завинаги в историята на българския и световния футбол като един от най-големите. За България има 76 мача и 6 попадения, като е капитан на „лъвовете“ на световното първенство през 1998 г. Именно с негов златен гол България успява да надвие Русия на 10 септември 1997 г. и да се класира за Мондиала във Франция. Друг знаменит гол на Туньо е този от гостуването ни на Уелс през 1994 г., когато с воле препарира Невил Саутол от границата на наказателното поле. Трифон е сред героите от САЩ ’94, когато успява да се справи с опазването на нападатели от калибъра на Габриел Батистута и Руди Фьолер.
Всички помнят Трифон с едно. Винаги се смееше, шегуваше. Беше душата на компанията. Душата на четвъртите в света. Така планираше да празнува и Трифон Зарезан. На маса и с приятели. Съдбата реши да направи партито горе, на небето.
Иванов започва кариерата си в Етър през сезон 1983/1984 г. През 1988 г. преминава в ЦСКА и бързо става любимец на „червените“ фенове. Той е част от отбора, който стига до полуфинал в турнира за КНК през 1989 г., а през есента на същата година бележи гол с глава при разгрома с 5:0 над Левски. През 1990 г. железният бранител е трансфериран в Бетис, където записва 20 мача и 5 гола. Следва кратко завръщане в Етър точно за спечелването на шампионската титла с „виолетовите“ през пролетта на 1991 г. На следващия сезон Туньо се завръща за кратко и в ЦСКА, за да вдигне отново шампионската титла – има общо три титли с „червените“. Следват нови два сезона в Бетис, като по това време Трифон е искан от Барселона на Йохан Кройф. През 1995 г. става играч на Рапид (Виена), а през май 1996 г. излиза с тима от Австрия във финала за КНК, където обаче той и колегите му губят от ПСЖ с 0:1. Носил е още екипите на Ксамакс, Аустрия, Фаворитнер и ФАК Аванти.
Футболният свят почете българската легенда. Редица медии и спортни личности от Европа и света отдадоха заслуженото на Трифон, пускайки специални материали за българина. „Българската легенда Трифон Иванов почина на 50-годишна възраст. Централният защитник, който ще бъде запомнен със своята брада, изигра 76 мача за националния тим на своята страна. Той имаше ключова роля похода на България до полуфиналите на Световното първенство през 1994 година, а две години по-късно игра на европейските финали във Франция“, написа Mirror.
Електронното издание на BBC също отделя внимание на Иванов, цитирайки за новината Българския футболен съюз. В същото време английският вестник Daily Mail определя бившия защитник като „един от най-добрите играчи в историята на България“. Френската авторитетна медия L’Equipe същи не подминава кончината на Иванов, като допълва, че изгрява за футбола в редиците на ЦСКА заедно със Стоичков и Лечков. Немският Spiegel определя Трифон като „българския вълк“ и не пропуска да уточни, че бранителят е бил един от най-силните играчи на България при знаменитата победа над Германия на Световното първенство в САЩ през 1994 г. Медиите в Швеция, и дори далечна Нова Зеландия, също отбелязват смъртта на Трифон Иванов.
Туньо в последното си интервю
Навлизаме в рискова възраст
Дни преди кончината си Трифон Иванов даде интервю пред българските журналисти Красимир Минев и Владимир Памуков. Запитан дали се чувства улегнал на 50 години, той отговаря: „Да. Всеки, който направи 50, започва да си дава равносметка. Това, което си направил досега, си е направено. Вече трябва да се гледа по-спокойно, по-уравновесено, по-забавено. Влизаме в рискова възраст.”
Той се връща и на спомените си от националния тим. „Там имаше лоби на Стоичков, а друго – на Боби и Наско. Аз бях буфер между Ицо и тях. Някой път той не тренира, пък те питат защо не тренирал. И докато се разберем… Но винаги сме потушавали нещата. Не е хубаво да се излиза наяве. Но ето, Ицо казва, че го боли кракът и няма да тренира. Те веднага питат защо няма. Аз отговарях: „Оставете го сега!“ И накрая го оставим Ицо да не тренира. Така минаваха по-нормално тренировките. Когато аз не съм тренирал, съм бил или контузен, или зает. За да отида в Бетис, ръка ми подаде Стоичков. Той тръгна от България, остави ми капитанската лента на ЦСКА и ми обеща да помогне. Казах му: „Муха, тръгваш, а не ми помагаш!“ Отговори ми, че ще ми помогне. Спази си обещанието чрез Хосе Мария Мингея. Отидох за 6 месеца под наем в Бетис. Всичко останало как да коментирам? Така са виждали хората моята игра, такова впечатление съм създал”, споделя Туньо в интервюто.
Златните момчета за него
Изгубихме приятел
Изключително тежко приеха загубата на своя съотборник и душа на националния отбор съотборниците му от лятото на САЩ `94.
„Приятелю, Ти остави диря в световния футбол. Ти ще останеш в сърцата на много хора! Почивай в мир!“, написа Камата на своята страница фейсбук. Стоичков добави и пост на испански, който гласи: „Днес ме напусна най-добрият ми приятел – Трифон Иванов, №3 на България.
„Напусна ни един от най-големите футболисти от нашето поколение – Трифон Иванов. С Трифон сме израснали заедно, учили сме заедно в спортното училище във Велико Търново, играли сме заедно във всички юношески национални формации, в Етър и в мъжкия национален отбор. Загубих приятел, а футболът ни един голям мъж!”, коментира пък Красимир Балъков.
„Не ми се говори. Трагедия. Отиде си млад човек. Достоен човек. Трагедия за цялото семейство, за всички нас. Губя ценен приятел. Ще го запомня с чувството за хумор, защото и аз съм такъв. Има ли смисъл да коментираме футболните му качества?! Той беше истински лидер“, заяви накратко Йордан Лечков.