В съвременния модерен живот няма човек, който поне веднъж да не е имал оплаквания от световъртеж. Има много различни определения за световъртеж, но накратко той може да се характеризира като нарушение на ориентацията в пространството. Представлява лъжливо усещане за преместване на тялото по отношение на пространството и на пространството по отношение на тялото. Често се съпровожда от гадене и повръщане, нарушения в координацията и шум в ушите. Може да се явява пристъпно, инцидентно и краткотрайно, да бъде постоянно и да продължава месеци и години или да е позиционно обусловено – да се появява само при лягане по гръб, при навеждане или изправяне. Световъртежът може да се предизвика по много различни патофизиологични механизми. Той не е отделна болест, а симптом, който може да се среща при различни заболявания, да се появява самостоятелно или в комбинация с други симптоми.
Основното разделяне на световъртежа е на периферен – при поражение на вестибуларния апарат във вътрешното ухо, и на централен – при заболявания на главния и малкия мозък.
Периферен световъртеж – появява се при заболявания в периферните отдели на вестибуларния анализатор във вътрешното ухо или на вестибуларния нерв – болест на Мениер, доброкачествен пароксизмален световъртеж, тумори в понтоцеребеларния ъгъл (неврином и други доброкачествени тумори на слуховия нерв), остри и хронични вестибулопатии и лабиринтопатии, травми на лабиринта, вестибуларен невронит (най-често след вирусни инфекции) и др.
Централен световъртеж – при увреждане на централните вестибуларни структури (мозъчни ядра, проводни пътища и мозъчна кора) от мозъчносъдова болест, хронична вертебробазиларна съдова недостатъчност, шийнна спондилоартроза, атеросклероза, мигрена, множествена склероза, травма, интоксикации с алкохол, опиати, и др.
Средствата за лечение са специфични в зависимост от точно поставената диагноза. Много добре се повлияват от подбрани физиотерапевтични процедури, лечебна физкултура и рехабилитация. За хората с подобни проблеми не се препоръчва залежаване и покой, а напротив- умерена физическата активност с постоянно стимулиране и раздразване на вестибуларния апарат. Отличен резултат дават навеждането, изправянето, завъртането на главата в двете посоки, играта с топка – упражнения, наподобяващи движението на тялото в кола, кораб и самолет. Може да се изсипе малко боб на пода и да бъде събиран зърно по зърно, с отделни навеждания при редуване на лява и дясна страна. За същата цел може да се използва и кутия кибрит.
Д-р Цветан Цветков – невролог, преглежда всеки ден от 8 до 15 ч. в ДКЦ 5 Варна – „Св. Екатерина“ ЕООД