Евгения Иванова
В целта си да информират хората, медиите безспорно влияят както на тяхната мисъл, така и на техните действия. Замисляме ли се, че при отразяването на фактите и събитията ние може да подтикнем някой да сложи край на живота си или да накърним чувствата на не един човек. В търсене на рейтинг и сензация понякога забравяме за отговорността, която носим, а зад журналиста винаги първо трябва да стои човекът – състрадателният, отговорният и предпазливият. Властта, с която разполагаме, трябва да се използва по-най разумния начин, а в някои случаи това изисква медията да си наложи цензура, но не с политически или икономически интереси, а водена от най-важния мотив – да работим в полза на обществото.
Къде е рискът, който не можем да си позволим
Наясно ли сме с една новина, отразяваща трагедия, какви последствия бихме предизвикали? Знаем ли, че с едно заглавие „Поредно самоубийство в този ден“ или „Още един човек се хвърли от Аспарухов мост“ всъщност бихме подтикнали и други хора да направят същото? Несъзнателно, но бихме. Това стана ясно при обучението, направено от фондация „Суицидопревенция“ с цел превенция на самоубийства при деца и млади хора.
Като медия ние сме длъжни да разпространим тази информация, която съдържа много прости правила, но би спасила човешки живот и би запазила ненакърнени чувствата на хора, които имат близки и познати, направили опит за самоубийство. Да, ние също не сме ги спазвали изцяло до момента, но тепърва ще обърнем голямо внимание на тези факти. Всяка медия, определяща себе си като сериозна, би следвало да го направи.
Отразяването на новината за самоубийство, без значение с какъв край е то, трябва да стане по най-подходящия начин. Хората, склонни към опити за самоубийства, често се намират в стресови ситуации, депресивни настроения, уязвими са и с по-лабилна психика. Те са склонни да подражават, да решат да действат, водени от съзнанието „ето, не съм само аз, щом те са успели, и аз ще го направя“. С подробното описание на мястото на трагедията и метода, който пострадалият е използвал, ние несъзнателно даваме хляб на обмислящите как това може да се случи по най-благоприятния за тях начин. Те може да се идентифицират с жертвата, да решат, че имат същите проблеми, и биха могли да действат по същия начин. А близките на хора, посегнали на живота си? Не подклаждаме ли чувството на вина, което те изпитват? Доказано е, че само при един опит за самоубийство са свързани още 14 човека, които в момента са някъде там и четат това, което пишем, и слушат това, което говорим.
Трябва да сме наясно, че всеки опитал да посегне на живота си го прави вследствие на не един, а на множество фактори. Ние може да сме един от тях!
Пътят на безопасната информация за личната трагедия
Първо, трябва да отсеем дали това носи новинарска стойност, тоест, ако сме регионална медия, а новината е в национален план и не включва нашата зона, налага ли се нейното публикуване? Не е решение и да се прикриват тези факти, обществото трябва да знае, че съществува такъв проблем.
Второ, тя не трябва да стои на видно място. Не трябва да е на първа страница във вестниците или най-горе и централно в сайтовете, както и телевизионните и радио новинарски емисии не трябва да започват с този факт.
Трето, заглавието трябва да е много добре обмислено. Не трябва да съдържа думата „самоубийство“, защото преживелите опити за самоубийство и близките, загубили любим човек, по този начин са чувствителни на тази тема. Важно е да имаме предвид, че опитите са 10 пъти повече от самоубийствата. В повечето случаи дръзналите да сложат край на живота си са спасени и са някъде сред нас. Затова не трябва да се включват термини като „успешно“, „провалило се“ и т.н. Те може да изпитват срам, объркване или вина. По-добре е да се говори за „смъртоносно“ или „несмъртоносно“ – колкото термините са по-близки до медицинските, толкова по-добре. Не трябва да използваме „поредно“, „зачестили“, „увеличили“, „епидемия“ и т.н., с което да насърчим обмислящите в момента такова действие. В заглавието не трябва да обозначаваме мястото или да го определяме като „гореща точка“.
Четвърто, в самата новина трябва да се избягва описанието както на мястото, където се е случило, така и на метода, който е използван. Не трябва да разказваме как се стигнало до него стъпка по стъпка, да казваме името на медикаментите или използваните дози. Немци и холандци са направили проучване, което е доказало, че при изкарване на информация за самоубийства чрез хвърляне пред влак или от високо място те са зачестили. Не трябва да се драматизира и да се описва до какви реакции е довело у близки и роднини, или да се шаблонизира (често се постъпва по този начин при такива стресови обстоятелства). Хората не трябва да приемат, че това е „нормална“ ситуация за справяне на житейски и ежедневни проблеми.
С повишено внимание трябва да се изнася информацията, ако тя касае известна личност. В този случай вероятността уязвимите да се водят от неговия „пример“ е още по-голяма. Не трябва да окачествяваме постъпката като „героична“ или да определяме човека като „жертва“. Не е желателно информирането за една и съща ситуация да е няколкократно.
Пето, трябва да избягваме да използваме изображения, които са двусмислени, които показват мястото на инцидента или обекти, с които да се идентифицира опитът за самоубийство или самото самоубийство. Да се избягва публикуване на предсмъртни писма или снимка на жертвата, близки или свидетели.
Шесто, трябва да се опитаме да разрушим митовете, че „човек, който говори за самоубийство, няма да го направи“, подобно на „куче, което лае, не хапе“. Трябва да знаем, че невинаги това решение идва спонтанно. Понякога то е дълго обмисляно и в повечето случаи те не са 100% решени поради чувство на страх. Точно в този момент е важно някой да им подаде ръка и да ги вземе насериозно.
Правилните факти и надеждните източници са задължителни. Не можем да определяме причината, довела до решението на пострадалия, тя никога не е една. В повечето случаи тръгва още от ранно детство и/или остава скрита за близките.
Седмо и едно от най-важните – трябва да се подчертае фактът, че самоубийството е можело да бъде предотвратено. Задължително накрая е да посочим, че най-разумно е хора в подобни ситуации и техните близки да потърсят професионална помощ, да направим препратка или да посочим място и телефони на съществуващите в близост центрове за психиатрично здраве. Ако във вашия град се провеждат такива кампании безплатно, наблегнете на този факт. Понякога финансовият фактор е водещ. Важно е да ги насърчаваме да обръщат внимание на психичното си здраве и да говорят за проблемите си с обществото.
Тези правила не са насочени към определен журналист, конкретен главен редактор или точно определена медия. Целта е те да станат част от политиката на всички информационни агенции, заявиха психоложките Светла Иванова и Милена Томова, членове на фондация „Суицидопревенция“, стартирала работа през 2008 г. Тя се спонсорира от общината и целта й е работа с хора с психични проблеми, употребяващи алкохол и зависими.