През 1967 г. Министерският съвет утвърждава проект, създаден от ИПП „Транспроект“ Изпълнители са „Трансстрой“ – Белослав, и Строителен и технически флот – Варна. Няколко години продължават драгажните работи, изграждането на кейовете и на цялата инфраструктура – складове, захранване, сгради и съоръжения.
Пристанище Варна-запад е разположено на около 30 км от Варна, на западния бряг на Белославското езеро. Общото състояние на икономиката на страната, наличието на промишлената агломерация Варна – Девня – Провадия и бързото развитие на морския транспорт налагат разширяване на Варненското пристанище на запад.
На 5 септември 1974 г. пристанище Варна-запад е официално открито.
Важен етап в развитието на пристанището е влизането в експлоатация на дълбоководния плавателен канал море – езеро през есента на 1976 г. През следващите години е усвоена нова техника и нови корабни места. През 1980-1981 г. е създаден модерен контейнерен терминал, който бележи окончателното изграждане на пристанище Варна-запад.
В годината на откриването то обработва 257 кораба и 859 722 т товари. На следващата 1975 г. корабите са 526, а товарите – 1 054 201 т.
Днес пристанище Варна-запад е най-модерното и перспективно на северния български бряг. Общата дължина на кея е 3430 м, а максималната дълбочина – 10,50 м. Пристанищният терминал разполага с 22 корабни места, с 346 397 кв.м открити и 20 998 кв.м закрити складови площи. Непосредствената му близост до девненските химически заводи позволява ефективна обработка на товарите по директната схема завод – кораб. Пристанището притежава съвременни технологични линии за претоварване на сода, химически торове, цимент, въглища, руди, фосфорит, кварцов пясък и течни химикали. Всички корабни места и складовете са свързани с националната железопътна и автомобилна мрежа. През последните години пристанище Варна-запад се утвърди като контейнерната врата на България.
Морска гара Варна, пасажерският терминал на Пристанище Варна, е официално открита на 28 юни 1968 г. Намира се в близост до входа на пристанище Варна, от вътрешната страна на вълнолома, който я защитава от изток. Изграждането й е свързано с развитието на Варна като туристически център и голям международен курорт. Построена е по проект на арх. Любен Попдонев и инженерите Светослав Бранеков и Иван Янтантов. Строителството започва през 1966 г. През 1967 г. е построен пирсът. Общата дължина на кейовете, включващи пътническия кей, малкия басейн и първо корабно място, е 520 метра. На тях могат да пристават едновременно два големи пътнически кораба и четири малки, а малкият басейн е предвиден да се използва предимно от крайбрежните пътнически корабчета и от популярните тогава кораби на подводни криле тип „Комета”. През 1968 г. е завършен целият комплекс. Сградата на Морска гара е на три етажа. На първия етаж са фоайето и главният вестибюл, на втория има ресторант, а на третия – панорамна тераса. Изградени са и две естакади: едната свързва сградата с вълнолома, а другата е вдадена над морето и от нея се открива гледка към залива, варненския плаж и града.
В първите години след откриването й Морска гара е пристан на българските пътнически кораби „Несебър”, „Г. Димитров”, „В. Коларов”, „Г. Кирков”, а основни посетители са съветските пътнически кораби. В последните години на XX век поради икономически и политически причини пътническото плаване замира.
Днес Морска гара Варна отново се възражда. Реномирани круизни компании я включват в своите дестинации. Терминалът разполага с 2 кейови места за круизни кораби и малко яхтено пристанище, стопанисвано от яхтклуб „Порт Варна“. На своите кейове морска гара може да приема пътнически кораби с дължина 240 м и 53000 GT брутен тонаж. Яхтеното пристанище предлага услуги на малки съдове. Пристанището е редовен домакин и организатор на множество местни регати и морски състезания.