Президентът, който може да говори каквото си иска

Веселин Златков

През миналата седмица президентът на Република България произнесе в Страсбург обръщение към членовете на Европейския парламент, което според едни е реч от историческо значение не само за Росен Плевнелиев и за страната ни, но едва ли не за ЕС и света. Според други, това е поредната порция общи пропагандни приказки, познати и преди от изявите на държавния ни глава, които могат да се обобщят в краткото изречение „Путин и Русия са виновни за всичко“.
Образуването на два лагера, на което за пореден път ставаме свидетели след думи на Плевнелиев, показват само едно – обединителят на нацията, който е такъв по закон и функция, пак успя да я раздели. Не че го е направил съзнателно, просто отново резултатът от думите на президента ни е такъв. Това пък само подчертава колко настоящия държавен глава на България не го бива в обединяването на народа.
Това, което е хубаво в речта на Росен Плевнелиев този път, е, че в нея нямаше грешки и очевидни абсурди. За човек, който се опита да разкаже откровено измислена и исторически недостоверна история какво е правил на 10 ноември 1989-а и чийто екип от „професионалисти“ бърка българските и американските планини, това не е никак малко. Обвинете ме в прекален сарказъм, но след споменатите гафове внимателно проверявам всеки факт във всяко президентско изказване.
В речта в Страсбург обаче няма много факти като цяло. Има позиция, разсъждения, заключения, пожелания, препоръки и неща, които звучат долу-горе като заклинания. Тя е емоционална и лична, на моменти носеща заряда на изповед. Или пък на политическо завещание, ако щете. Както знаем, Росен Плевнелиев няма да се кандидатира за следващ мандат за президент, така че вече му е време за произвежда цитати, които да влязат в историята. Така или иначе, един ден историците ще се питат какъв точно е бил българският президент през изминалите години. Ако не остави след себе си силни послания, има голяма опасност Плевнелиев да остане в историята само с гафовете си.
Всъщност, именно заради неясното си политическо бъдеще президентът ни може да говори каквото му хрумне. Той не чувства тежестта на подготовката за нова кандидатска кампания. До голяма степен оттласнал се и от ГЕРБ, Плевнелиев няма причина да се съобразява и с интересите на партията, от която произхожда. Шансове около него да се зароди нов политически проект поне в момента са нищожни, така че… Така че президентът на Република България имаше рядката за един държавен глава възможност да каже от високата трибуна това, което наистина съкровено го вълнува. И Плвенелиев избра да говори срещу Русия.
Откритите обвинения, че Русия води някаква скрита, тайна война срещу Европа, че въз основа на историческото си влияние в някои от страните се опитва да разруши Еврпопейския съюз, звучат доста по-силно от всичко останало в речта. Те засенчват и доста романтичния призив да се утвърждават принципи, а не интереси в политиката, и дори упорито повтаряния призив за повече „интеграция“. Просто явно това му е на сърцето на Плевнелиев. Или пък не?
Зад българския президент има сериозна група от хора, които определено го използват като щит за своите антируски кампании. Не харесват Русия на Путин – няма нищо лошо в това, всеки си има право на мнение. Лошото е, че това мнение по отношение на реалните виждания на българското общество звучи крайно, но заедно с това се правят постоянни и твърде усърдни опити то да се наложи като доминиращо. А полза от това всъщност няма никой, дори и Европа.
След речта на Росен Плевнелиев в Страсбург социалните мрежи, форумите и част от медиите дори изригнаха от недоволство. Не, то не дойде от противниците на президента. То дойде от неговите привърженици, които скочиха срещу това, че никой у нас не коментира какво е казал, защо го е казал и на кого. За зла участ, в деня на Страсбурската реч в България се случи гангстерска престрелка, която прикова вниманието на обществото, за което въпросът завръща ли се епохата на мутрите съвсем естествено измести темата за тъй любимата на президента ни Украйна. И това беше повод всички проамерикански и антируски пропагандатори веднага да скочат и да ревнат: „Народът е прост, не слуша държавния си глава, който говори за голямата политика, а се интересува от някакви си там престъпници. Срамота! Срамота и за медиите, които не пуснаха Плевнелиев като първа новина!“
Там е работата, че народът никак не е прост, нито пък медиите, които добре познават аудиторията си. Какво ще каже Росен Плевнелиев днес, не е особено важно. Посланията на един запътил се към нищото политик няма как да имат значение колкото куршумите, които хвърчат в курортите на държавата, на която той е начело. Особено когато те се намират в паралелни реалности. За съжаление, с разсъждения за „Студената война“ и „Студения мир“, българският президент не допринася нищо нито за по-добрия живот на българите, нито за повече законност, нито за помиряването на вечно спорещото ни общество. Това са просто думи, които някой се надява в бъдеще да станат добри и смислени цитати от президента Плевнелиев. Стига да има кой да го помни и кой да се интересува какво изобщо е казал.