Зверският терористичен акт с камион в Ница предизвика реакции по цял свят. Докато политици и анализатори притеснено се опитваха да обяснят защо Франция, Европа и светът не могат да противодействат на тероризма, шокът от случилото се отекна най-силно сред обикновените хора. Сред многото коментари в социалните мрежи и интернет като цяло, особено силно впечатление ни направи написаното от варненеца Валентин Грандев:
„15 юли премина без френски знамена върху профилните снимки и каквито и да било знаци за съпричастност. Какво е различното от 16 ноември питам се? А дали някой от онези, които бяха Ебдо (Je suis Charlie) през зимата на 2015, би могъл да асоциира онова студено кърваво време с приятното настроение, обусловено от настоящия сезон?
Може би лятото размеква онази част на мозъка, в която живее човещината или студената бира и доброто настроение не си пасват със загрижеността за непознатите французи, за които някои горко плакаха преди 8 месеца? Или съпричастните от онова време домакини, страдащи от факта, че „такова нещо може да се случи в сърцето на Европа“, вече са свикнали с новото време?
Политиците вдигат същото количество шум, защото това им е работата. Проблемът е, че обикновения човек мълчи. Онзи същият, който преди по-малко от година активно съчувстваше на Франция и настървено се защитаваше като европеец, щом го питаха, защо не е направил същото ден или два по-рано, когато доста хора бяха избити в Бейрут, седмица по рано, когато загинаха руснаци или преди половин година, заради 150 жертви в Кения…
Пиша това защото съм убеден в това, че хуманност по удобство и по модно увлечение не е хуманност!“