Пред „Народно дело Седмицата” по повод 100-годишния юбилей на Спартак известни негови футболисти и треньори обясниха какво означава за тях клубът и се върнаха към спомени.
Сред тях са големият Пламен Гетов, игралите за отбора при двете му трети места в елита – Бисер Димитров, Красимир Зафиров и Пламен Казаков и треньор номер 1 на XX век на България Димитър Пенев, който води спартаклии в „А” група един полусезон.
Бисер Димитров–Биско, футболист, трети със Спартак в „А” група през 1955 година:
„Имената на бронзовите медалисти от 1955-а никога няма да потънат в забвение за младите и бъдещите поколения, благодарение на книгите и интернет. Бог да ги прости всички. За мен бе чест, че играх с такива величия. На вратата пазеше Христо Вълчанов, а пред него бяхме аз, Илия Кирчев и Спиро Филипов. След това Димитър Ненчев–Бакала и Кирил Пандов, както и Благой Янев, а напред – Иван Киров–Шопчето, Тома Захариев, Георги Арнаудов–Алаха и Христо Нанов.
Всички бяхме местни момчета и невероятен колектив, а на терена се раздавахме от патриотизъм и голяма любов към Спартак. Лидер ни беше Илия Кирчев – феноменален футболист, който играеше на всички постове в защита. Софиянци даваха мило и драго за Илия, но той остана верен на Спартак. Беше и мъж на място. Отказа покана за „А” националния отбор, защото му поставиха условие да е ляв бек, тъй като либеро беше Манол Манолов.
Красимир Зафиров, футболист и треньор, трети със Спартак в „А” група през 1984 година:
„Спартак е светиня и моят живот. От 16-годишен съм в този клуб и винаги ще бъда в него и с него. Спартак е седмият футболен столетник в България и институция.
Пожелавам на спартаклии да са уверени, че клубът върви нагоре, и да имаме повече привърженици, когато се завърнем в Първа лига.”
Пламен Казаков, футболист, трети със Спартак в „А” група през 1984 година:
„Спартак е начин на живот и кауза, за която винаги се бориш и защитаваш. Тръпки ме побиват, когато говоря за моя Спартак и се радвам, че днес заедно с всички спартаклии празнувам 100-годишния му юбилей. Пожелавам на ръководството да съхрани емблемата и името на клуба, и скоро нашият Спартак отново да е в елитното ни футболно семейство.”
Димитър Пенев, треньор на Спартак през пролетта на 1998 година в елита:
„Който е работил във Варна, никога няма да забрави Варна. Морската столица е дала на България десетки добри спортисти и футболисти, и който е пипнал морето с ръчичка, няма забравяне.
Същото се получи и с мен в Спартак. Преди да дойда в този клуб, знаех много за него, тъй като даде Орманджиев и Ташков на футбола ни, а после и други големи имена, сред които Илия Кирчев и Живко Господинов. Жалко, че ги няма днес сред нас.
Оставам с най–добри спомени към всички от престоя ми в Спартак – футболисти, шефове, привърженици.
Съжалявам само, че в последните години Спартак се откъсна от футболната карта на България. Дето се вика, морето е до вас във Варна, а Спартак бе на някакво островче с години…
Искам да честитя юбилея на всички спартаклии и пожелавам на Спартак скоро да има нов стадион, на който отново да играе паметни мачове, както преди години.”
Пламен Гетов, футболист от школата на Спартак:
„Живеех наблизо до стадион „Спартак” и израснах на него. Минах през детско–юношески формации на клуба, играх и малко за мъжете. Заминах за Плевен не по моя вина, тъй като ръководството ми правеше мръсотии с моите най–близки хора.
С Жиката Господинов бяхме неразделни, жалко че си отиде толкова рано, както и Стефан Найденов. С Живко все пак играх в мъжете на Спартак и в националния тим. Докато със Стефан се засякохме само в националния за кратко. Ако съжалявам за нещо, то е, че не направихме убийствено трио в Спартак с Жиката и Найденов, но така е било писано.”