Веселин Златков
В края на миналата седмица министърът на туризма направи обиколка по Северното Черноморие, главно около Варна. На плажа Кабакум Николина Ангелкова констатира нередности, неособено сериозни, на Фичоза пък откри голямо нарушение и наложи санкция, която ще е между 10 и 50 хил. лева. Там се оказа, че са се появили две заведения, шезлонги и чадъри, за които се събират пари. Това е недопустимо на ивица без концесионер или наемател, която се поддържа от областната управа и общината. Единствено не стана ясно защо на мястото трябваше да се появи Ангелкова, за да бъде констатирано това нарушение. Между двете авторитетни контролни намеси – разбира се, подробно отразени от медиите, министърът се срещна с концесионери и наематели, за да им обясни какво смята да промени държавата в условията за отдаване на пясъчната ивица. Бизнесмените също имаха доста какво да кажат по въпроса, но доколко бяха чути и разбрани, ще проличи в бъдеще.
Точно на срещата с концесионерите министър Ангелкова обясни с няколко кратки изречения каква ще е стратегията на държавата по отношение на плажовете в бъдеще. Тя отново е основана на извода, че туристите идват в България през лятото главно заради слънцето и морето. След този сезон, който вече беше обявен от министъра за изключително успешен, основната задача е да накараме посетителите да се върнат и следващото лято у нас.
Това значи преди всичко да се ограничи възможността те да се натъкнат на някоя неприятна изненада и да останат с усещането, че някой се опитва да им вземе повече пари, отколкото те са склонни да платят за почивка у нас.
Свалянето на цената на сянката – важен „видим резултат“ за държавата
Независимо дали става въпрос за чуждестранни или родни курортисти, държавата е решила да ги зарадва с едно конкретно действие – въвеждане на по-ниски и логични цени на чадърите и шезлонгите по плажа. Постигането на тази цел е очевиден приоритет за министър Ангелкова, защото този „видим резултат“ лесно може да се представи пред хората и да покаже, че държавата се грижи за тяхната заслужена почивка. А и е факт, че на някои места наема за чадър, шезлонг и шалте е горе-долу колкото една нощувка в хотел.
Въвеждането на твърди цени в „търговията със сянката“ със сигурност не се харесва на мнозина от наемателите и концесионерите. Както обясни един от тях, ако самият чадър струва 60 лв., лесно може да се направи изчисление колко време е необходимо за изплащането му, ако цената за ползването му е 1 лев. Други пък заявиха, че трябва да се отчитат разликите – на един плаж, който се стопанисва от голям хотел или печелившо заведение, чадърите може и да са безплатни. На други места обаче наематели или концесионери чакат тъкмо на приходите от сянката и от продажбата на сладоледи и безалкохолни, за да могат в бъдеще да направят плажен бар и наистина да започнат да печелят нещо от дейността си.
Министър Николина Ангелкова отговори на тези забележки с много ясна позиция. Морето и пясъкът, съответно чадърите и шезлонгите, не са това, от което трябва директно да печели бизнесът по морето. Те са добавена част, нещо като бонус към предлагания туристически продукт, който всъщност трябва да носи печалбата. Казано по друг начин, държавата е решила да се намеси директно в определянето на цените им и дори бизнесът да има нещо против, ще трябва да стисне зъби.
Това, разбира се, може да доведе до отказа на още концесионери и наематели, проблем, пред който се изправиха част от варненските плажове в началото на сезона, включително и голямата пясъчна ивица в „Аспарухово“. Плажът в южния квартал на Варна, както и няколко други се оказаха нерентабилни за концесионерите и те просто вдигнаха ръце от тях, оставяйки държавата и общината да се оправят сами с почистване, водно спасяване и медицинско обслужване.
Бизнесът продължава да иска плажна полиция
Сезонът за плаж по Северното Черноморие приключва в началото на септември, а концесионерите са принудени по договор да поддържат постове и спасители до края на месеца. „От 15 септември на практика плащаме на спасителите да ходят сами на плаж“, коментира“, така определи ситуацията наемател на малък плаж в Балчик. Той, както и други негови колеги поискаха това условие да се преосмисли и държавата да облекчи задълженията им на срещата с министъра на туризма Николина Ангелкова във Варна.
Концесионери и наематели на плажове попитаха също ще има ли плажна или курортна полиция и как не само те, а и самите посетители на пясъчната ивица, ще бъдат задължени да спазват ред. „При нас туристите са такива, че пиенето им е в кръвта“, коментира стопанин на плаж в Бяла. Той уточни, че курортистите сами си го носили, което създавало сериозни проблеми още дори и през светлата част на деня. От Св. св. Константин и Елена също поискаха да има по-строг контрол на обществения ред на плажовете и дори предложиха необходимите средства за полицейско присъствие да идват от туристическата такса, която се плаща на общините.
Министър Ангелкова отговори на концесионерите и наемателите, че те доброволно са се захванали с поддръжката на плажовете и предварително са били наясно с условията за осигуряване на спасители, което все пак е едно от най-важните им задължения. Колкото до т.нар. плажна полиция, тя заяви, че в случая водещо е мнението на МВР, а въпросът вече е поставян и е станало ясно, че проблемът е в липсата на средства. Въпросът може обаче да продължи да се обсъжда, ако концесионерите и наемателите поискат официално и в писмен вид това.
Новото деление на плажовете остава практически неясно
Министърът на туризма обясни бъдещите законови промени, които ще доведат до ясно класифициране на всеки плаж в 4 групи. Първата е за градски плажове, втората – за плажове извън урбанизирана територия, но в близост до големи туристически обекти, третата – за такива, които са по-изолирани, а четвъртата се отнася за „специализирани плажове“. В последната влизат например пясъчните ивици за природосъобразен туризъм, които държавата не може да концесионира или дава под наем, но не само те. Към това деление има и подгрупи, в зависимост характера на дъното, наличието на инфраструктура и т.н.
Министър Ангелкова обяви също, че държавата работи върху вариант за предоставяне на комбинирани концесии за строителни дейности и услуги, като вариант за укрепването на рушащата се брегова ивица по Северното Черноморие. Има вариант концесионерите да получат право да укрепват брега с анекс към договорите си, но за наемателите то няма да е възможно.
Реалният ефект от промените тепърва ще се проявява и преди следващото лято темата за стопанисването на плажовете трябва да се следи с повишен интерес. Ясно е обаче, че бизнесът и държавата до голяма степен говорят за различни неща. Министерството на туризма със сигурност търси баланс, в който концесионерите и наемателите да продължат да печелят. То обаче иска и потребителите и чувствителните към всяко застрояване, преграждане и комерсиализиране на плажовете, да са спокойни и да не се вдигат на протести. Самият бизнес обаче вижда нещата малко по-различно. Явно когато се наложи да инвестираш, удоволствието и ползата да си стопанин на плаж се оказват доста спорни. Затова, макар и тихо засега, някои от наемателите и концесионерите започват да говорят за платен вход. Засега той противоречи на Конституцията, която гарантира свободен достъп до плажовете, но не се знае дали обстоятелствата няма да се променят в бъдеще.