Екип на „Народно дело Седмицата“
Началото на новата учебна година във Варна дойде със специално напомняне да пазим децата, които пресичат улиците. На няколко кръстовища се появиха специално монтирани фигури на деца, които трябва да изострят вниманието на шофьорите. Паралелно с това започна и раздаването на стикери с надпис „Спри! Давам път на пешеходец“, които се предполага, че ще се появят масово на задниците на автомобилите като предупреждение за колите, които ги следват. Пътна полиция също започна традиционна септемврийска кампания, насочена към заостряне на вниманието на водачите към учениците на пътя.
Кампаниите, разбира се, са нещо чудесно, защото дори само няколко човека да вслушат в техните послания, резултатът може да е сериозен. Когато пък те съвпадат по време, ефектът със сигурност ще е положителен.
И все пак те не са достатъчни. Децата пресичат улиците не само когато отиват на училище, но и когато са във ваканция, нали така? И останалите пешеходци имат право на предимство на пешеходна пътека не само в определен период на годината, а по принцип, не е ли така? Всъщност, напоследък се оказа, че според българския съд, точно това естествено и логично право на придвижващите се със собствените си крака граждани може да бъде подложено под съмнение.
Правото на пешеходеца да пресича на пешеходна пътека не е абсолютно. Това заявява Инспекторатът към Висшия съдебен съвет (ИВСС) в становище по тълкувателното дело на Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС) за серия от проблеми при престъпленията по транспорта. За наше съжаление, повод да се уеднаквяване на практиката по някои въпроси за престъпленията на пътя стана една варненска трагедия, която едва ли лесно ще забравим. Става въпрос за смъртта на Лора Казанлиева, която беше прегазена от моторист на пешеходна пътека. В края на март ВКС намали наказанието на Диян Станчев на 2 години затвор, но това, което предизвика гневни реакции на близките на загиналото момиче, беше решението на мнозинството от състава на съда, че Лора Казанлиева е съпричинила инцидента.
След това решение има реална опасност пешеходците да бъдат изправени пред необходимостта да доказват, че са пресичали правилно дори на пешеходна пътека. Не говорим за безразсъдно преминаване през платното, където ти попадне. Не става въпрос и за прескачане на заграждения през средата на оживените улици и булеварди, което е очевидно нарушение, за което може да се глобява. Вече говорим за това, че шофьор, блъснал пешеходец, може да се защити с тезата, че минувачът е изскочил „изневиделица“ на пешеходна пътека. Това, че водачът е длъжен да намали, когато има такава, някак си остава на заден план, а пешеходецът изведнъж трябва да има едно на ум допълнително. Защото, видите ли, въпросът не е само в това дали пресича правилно, а и как пресича правилно.
На фона на подобни тълкувания на закона, кампаниите за опазване живота и здравето на пресичащите придобиват малко по-различен смисъл. Изглежда те са по-необходими повече отвсякога. Надеждата е, че манталитетът на шофьорите ще се промени, защото явно законът не дава пълни гаранции за правата на пешеходците. Обществото се налага да запълни със собствени усилия празнината, оставена от магистратите, съзнанието ни на граждани се налага да компенсира закона. Дали е възможно и най-вече дали е достатъчно?