Веселин Златков
Двата най-големи европейски проекта на Варна са свързани с решаването на един проблем – придвижването в града ни. И двата отразяват един основен проблем, и той е, че централната част е задръстена от коли. Проектът „Интегриран градски транспорт“ има за цел да оптимизира автобусните превози и да създаде условия велосипедът да стане пълноценно превозно средство. Казано по- просто, с него трябва да се осигури по-добра и удобна връзка между центъра и кварталите. При това трябва да се осигури алтернатива на придвижването с личния автомобил, който за момента си остава предпочитаното превозно средство.
Другият основен проект, който трябва да промени градската среда, а оттам и живота на варненци, се нарича „Естетизация и модернизация на главните пешеходни зони и зони за обществен отдих на град Варна“. Зад това дълго име стои реконструкцията на центъра на града, смяната на плочките, поставянето на нови съоръжения, фонтани и т.н. Той, разбира се, не се отнася само за жителите на града, а и за една твърде важна група хора – туристите. Естетизацията на пешеходните зони освен всичко друго трябва и да изгради нови връзки между обектите, които най-често посещават гостите на града ни. При това не какви да е връзки, а такива, които да им дадат възможност да видят всичко по-ценно и привлекателно в центъра в рамките на една приятна разходка.
Погледнати заедно, двата проекта трябва да осигурят на Варна една съвсем нова организация и да променят живот според европейската визия за съвременен природосъобразен живот. По-малко коли, повече градски транспорт и велосипеди. И не на последно място – повече зони за пешеходци. В тази връзка и голямата цел на ремонта на центъра беше създаването на т.нар. пешеходен ринг.
Според предварителните планове, към пешеходните зони на Варна с този проект трябваше да бъдат включени улиците „Сан Стефано“ и „Преслав“, а също и ул. „Русе“. Като изключим последната, по която не се вижда да се прави нещо конкретно в момента, по посока от пл. „Независимост“ към Морска гара работата тече усилено.
Новият вид на тази част от центъра вече се оформя пред очите на варненци и много от тях все по-ясно разбират, че той няма да е точно такъв, какъвто са очаквали.
Колите ще продължат да минават между новите тротоари
Когато се каже, че една улица става пешеходна зона, най-често се разбира, че там ще бъде спряно движението на автомобили. Варна обаче е уникален град и понякога тук нещата не са като на другите места. В нашия град „пешеходна зона“ може да значи и просто ремонтирани тротоари. По „Сан Стефано“ и „Преслав“ движението на автомобили няма да бъде спряно, това вече е очевидно. А щом движението на коли остава, за какъв пешеходен ринг говорим?
Варненци, които следят ремонта, започват да задават този въпрос, но вероятно ще мине известно време, преди някой да даде ясен отговор. Всъщност той не е чак толкова сложен.
Ако двете споменати улици бъдат направени изцяло пешеходни, то организацията на движението по всички съседни трябва да се промени, за да се пренасочат колите. Това със сигурност ще се окаже непопулярна мярка и много шофьори ще бъдат недоволни.
Автомобилен (или по-точно автобусен) достъп трябва да има и до Римските терми, за да могат да стигат до тях групите с туристи. Очевидно същото важи и за сградата на Областната администрация. Там туристи не ходят, но като знаем колко обичат ходенето пеша хората на власт у нас, явно трябва да им се възможност да стигат до там с кортежа си.
А къде ще се паркира?
Независимо дали реконструкцията на центъра ще доведе до създаване на пешеходни или полупешеходни зони, един проблем очевидно няма да бъде решен от нея. Това е въпросът с паркирането. Той е особено наболял в центъра, където не само липсват обширни паркинги, но на много места дори и гаражи, които да подслоняват поне колите на обитателите на сградите. До този момент автомобилите спираха или по тротоарите, или на самото платно. Сега обаче бордюрите стават по-високи, а освен това по „Преслав“ и „Сан Стефано“ е оформена широка велоалея. Тя е може би единствената, на която колоездачите във Варна наистина се радват и към която нямат забележки. Тя не е на тротоара, достатъчно широка е и наистина създава добри условия за каране.
Изграждането на това трасе обаче доста стеснява пространството за колите и на практика стопява пространството за паркиране. Като се има предвид манталитетът на голяма част от шофьорите, „паяците“ ще бъдат доста заети с разчистването на този район поне за известно време. Засега от общината не се чува за някакво ново решение, което да намали напрежението с паркирането в т.нар. Гръцка махала. Ситуацията сигурно ще се усложни допълнително и от въвеждането на синя зона, което рано или късно ще стане факт в центъра. Вероятно местната власт разчита, че самите шофьори ще намерят по естествен път решение, за да не бъдат глобявани.
Ремонтът възроди забравено площадче
Как реално ще се отрази на движението и живота в центъра реконструкцията, която все още е в ход, тепърва ще разберем. Вече обаче се вижда един положителен ефект и това е обновяването на едно малко площадче, останало скрито в продължение на години от паркираните около и на него автомобили.
Това е пространството над мястото, в което ул. „Мусала“ се влива в ул. „Преслав“. Градинката и останалата площ под сградата на Съюза на архитектите, където е издигнат и паметник на великия български поет Никола Вапцаров, от години оживява единствено на датите, в които му отдаваме почит. Сега тази територия отново може да стане приятно място за срещи, отправна точка за разходки. По-всичко личи, че малкият фонтан на това място ще бъде възстановен.
„Отвоюването“ на тази зона за пешеходците от колити, които паркираха на това място, за съжаление разкри, че паметникът на Вапцаров също има нужда от ремонт. Една от страничните плочи, с които е облицован постаментът му, е паднала и трябва да бъде възстановена. Дано за тази очевидна необходимост се намерят бързо пари и желание, защото все пак става въпрос за един от най-големите и най-познатите по света български творци.
Юнашкият салон и бараки се „бият“ пред очите ни
На другия край на новооформящия се пешеходен (или по-точно полупешеходен) маршрут в центъра на Варна се намира Градската градина и обновеният Юнашки салон. Сградата, която държавата след дълги години и много усилия върна на града ни, има всички данни да стане един от важните архитектурни акценти. С осъвременения си вид тя привлича погледа и буди любопитство, което е чудесна предпоставка тя да изпълнява обществените си функции.
Разбира се, за да се случи това, трябва да бъде вдигната „обсадата“ от търговски обекти, в които е поставен Юнашкият салон.
В момента положението е половинчато. Част от павилионите на т.нар. Син пазар (който отдавна трябва да се нарича „оранжев“, заради цвета на сергиите) стоят натрупани около стълбите на Юнашкия салон, явно в очакване на бъдещето си. Решение за него сигурно има, но не личи някой да се е засилил да го прилага.
Всъщност сергиите не са най-сериозният проблем. Далеч по-дразнещи са бараките, завладели тротоара под салона. Техният вид е доста неугледен и рязко контрастира с европейските амбиции, които има местната власт за центъра на града. Какво ще се случи с тях обаче, зависи от същата тази власт, която най-точно може да каже какъв е статутът им и могат ли да бъдат премахнати.