Веселин Златков
Българската десница е виновна! Знам, че това е нещо като заклинание, което се повтаря периодично от 90-те години насам, както и че невинаги такова изказване е справедливо. Но сега, в края на 2015-а, българските десни партии, обединени или разединени от структурата Реформаторски блок, трябва да признаят вината си и много сериозно да се замислят за бъдещето си. Вероятно трябва и да се извинят на избирателите си, които въпреки предварителните си дълбоки съмнения, че ще се случи точно това, на което сме свидетели, те все пак гласуваха за тях и в крайна сметка останаха излъгани.
Реформи? Какви точно реформи успяха да извършат реформаторите? Добре, нека признаем, че времето, прекарано във властта, е било кратко, за да доведат някои от плановете си за такива до завършен етап. Тогава да поставим въпроса по друг начин – какви реформи успяха да започнат или да подготвят? Аз лично се опитвам да се сетя, но не успявам.
Единственото нещо, което успя да направи българската десница в периода си на нов подем, беше да легитимира ГЕРБ като демократична партия, каквато тя всъщност не е. Успя да убеди много хора, че по-добре е да имаме за премиер високопарен популист като Бойко Борисов, който неспирно излага себе си и държавата ни на международно ниво, вместо хладен прагматик като Пламен Орешарски. Него може и нито един от тримата последни папи да не го е милвал по главата, но поне беше наясно, че не това е важно за управлението на държава с толкова много проблеми.
Влизайки в съюз с ГЕРБ, т.нар. реформатори станаха съучастници в новата страховита и тотална централизация на властта. Тяхното алиби е, че това се наложило, за да могат някак си отвътре да повлияят на процесите в държавата за добро. Резултата го видяхме – правосъдната реформа пропадна. И дори по-лошо – всемогъщата партия ГЕРБ и останалите нейни съюзници демонстрираха, че нямат никаква воля и намерение да я извършат.
Сега на различните нива в десницата тече процес на разпад, който твърде много напомня на старото седесарско „отлюспване“. Общо взето всеки политик се самоопределя дали ще е в опозиция или ще остане закачен на поста, който му е отпуснат от „големия партньор“ в управлението. Това показва невиждана до този момент политическа безпринципност.
Най-лошото е, че в политическата криза, предизвикана от десните, този път няма потенциал като възможност да промяна. Какво би станало при нови избори? За всички е ясно – ГЕРБ ще укрепи допълнително властта си, в която има все по-малко място за плурализъм, за надскачане на интереса на тази монолитна партия и прецизно структурираната й върхушка.
Лесно им беше на десните преди последните парламентарни избори да викат „Червени боклуци!“ и да развяват антикомунистически лозунги. Това, което постигнаха, е едно ново управление, което започва да става все по-тоталитарно и зависещо от думата на шепа хора в държавата. Сега трябва да понесат отговорността за действията си, но от това ще има малко полза. Провалът им като коректив на ГЕРБ вътре в управлението е очевиден и май пак ще трябва да си търсят ново прозвище. Защото, както всички видяха, „реформатори“ е вече изпразнено от смисъл.