Недко Петров
Депутатите оставиха майчинството в размер на 340 лв. за 2016 г. Това стана при гласуването на второ четене на текстове от Закона за държавното обществено осигуряване. Народните представители отхвърлиха предложението, направено от левицата, размерът на майчинството да бъде актуализирано съгласно размера на минималната работна заплата и да стане 420 лв., както и предложението на ПГ на ДПС – размерът на обезщетението за отглеждане на дете до 3-годишна възраст да стане 380 лв., съгласно увеличението на минималната работна заплата. Това доведе до бурни дебати в парламента и упреци от страна на опозицията към правителството, което според нея не поставя на първо място интереса на хората.
В социалните мрежи също се развихри дебат около решението за втора година майчинските да бъдат замразени. Естествено, отговорите очаквано дойдоха от министъра на труда и социалната политика Ивайло Калфин, който разясни логиката на това решение. Според него обвързването на който и да е доход с минималната работна заплата фактически обрича минималната работна заплата да не се променя.
Основният аргумент на управляващите за замразяване на парите за майките е свързан с факта, че най-дългото платено майчинство сред страните в Европа е у нас. Според специалисти по детско развитие това е привилегия от голяма полза за детето и грижите за него, защото има възможност те да бъдат последователни и хармонични. За сравнение, в другите държави майчинството средно е около 3 месеца, като дори има тенденция то да бъде съкращавано. На практика излиза, че нашите родители и семейства се ползват от невиждан комфорт да бъдат продължително време до децата си. А децата могат да растат щастливи и задоволени в близост и любов до родителите си. На срещуположната страна е позицията за посочваното от демографските данни топене на нацията ни, което изисква да се предприемат спешни мерки за подкрепа на майчините грижи, което задължително включва увеличаването на майчинските за втората година. Това ще доведе до съкращаване на негативния демографски ефект. Във форумите и социалните мрежи хората се вълнуват от числата, защото обедняването на средно статистическия българин е чувствително на фона на бързопроменящата се социално-икономическа среда и нуждите на децата за задоволяване на базисните им потребности. Според пирамидата за потребностите на Ейбрахам Маслоу, те не могат да бъдат прескочени, за да се говори за емоционално благополучие и духовно израстване. Ето защо недоволството на родителите има своето основание.
В същото време се чуват и гласове от неправителствения сектор за поредно потвърждение за липса на обща философия в подкрепа на семействата и развиване на семейно ориентиран подход в законодателството. Според тях липсва цялостна политика за намаляване на социалните неравенства, а предлаганите решения са мерки „на парче”. Същото е оповестено в становище на национална мрежа за децата. В него още се казва, че е факт, че българските семейства получават едни от най-ниските семейни помощи в ЕС (средно 42,4 лв. на дете за месец) за отглеждане на деца, при това с ограничения, свързани с дохода, разпределян върху всеки член на семейството. „В страна, в която през 2014 г. процентът на децата в риск от бедност или социално изключване е 45,2 (или 539,2 хиляди деца), това ниво на семейно подпомагане не е нито истинска семейна политика, нито мярка в рамките на устойчива демографска политика, нито пък допринася за социалната защита и интеграция на уязвими родители и общности.”
Очевидно истинският дебат в обществото все още не се е разгорял по отношение на това какво означава политика, която интегрира отделните сфери и поставя фокус върху инвестирането в детето, и която да бъде приоритет за изпълнителната власт.