Румен Димов наказва великите британци с гол от фаул
Йордан Юруков пропуска да довърши немския „Щутгарт”
Октомври е месецът, който привържениците на футбола във Варна винаги ще свързват с двата най-големи мача в Европа на Черно море и Спартак.
Тези, които са ги гледали, предават своите спомени и емоции на наследниците си, с надеждата, че един ден поколенията ще видят и други паметни срещи на своите любимци.
„Народно дело” се връща към двете исторически евроизяви на варненските клубове.
19 октомври 1983 г. е изключителен футболен ден за Варна. В късния следобед на стадион “Юрий Гагарин” рамо до рамо се появяват местните герои от „ЖСК Спартак” и великите британци от “Манчестър Юнайтед”. Никога преди и след това “червените дяволи” не са гастролирали на българска земя. Единствено и само срещу “Спартак” във Варна в един незабравим мач.
За двубоя край морето идват и най-запалените фенове на „червените дяволи“ в София, за да гледат на живо величията Брайън Робсън, Франк Стейпълтън и сие. От Англия пристигат около 300 запалянковци. Те са настанени в хотели в самата Варна, където пресушават бирените запаси за едно денонощие. Официалната делегация, водена от Боби Чарлтън, е настанена в хотел „Дружба“, известен като Шведския. Състезателите на „Спартак” пък са на лагер на няколко километра от тях в станция „Ален мак“.
Специално за мача футболистите на ”Спартак” са облечени с чисто нови екипи и анцузи „Пума“. Пламен Христов, известен с уменията си да свири на китара, успява да омае английската делегация още в първата вечер и до късно ги забавлява с балади. На сутринта преди мача от благодарност Боби Чарлтън се снима в хотела с почти целия тим на Спартак.
По онова време мениджърът на „Юнайтед” Рон Аткинсън е привякъл най-големите звезди и е съставил невероятен отбор от личности. Във Варна Биг Рон довежда съзвездие от знаменитости. Почти няма играч, който да не е национал. Седем от тях са участвали на световното Испания 1982. Изборът е толкова голям, че извън състава за Варна остават легендите Стив Копъл и Лу Макари. На пейката е Реми Мозис, а бъдещата суперзвезда Марк Хюз не влиза в групата.
Наистина Давид срещу Голиат. Скромният български клуб „Спартак”, стигнал до участие като финалист за родната купа срещу “червеното страшилище”. Само година след завръщането си от изгнание в “Б” група, ЖСК “Спартак” излиза срещу един от най-големите клубове в света.
Стадионът е пълен до козирката, дори най-ниските редове са пълни, независимо от нулевата видимост към терена. След вихреното начало спартаклии са смутени и Брайън Робсън с отмерен удар открива резултата.
Две минути по-късно е отсъден фаул пред вратата на “Юнайтед”. Фирменият изпълнител Живко Господинов стреля в стената, но съдията Ешвайлер нарежда пребиване. И левият бранител Румен Димов промушва топката през стената и тя спира зад слисания Гари Бейли – 1:1. Историята за Димов вече е написана, неговите разкази вече са се превърнали в епос.
Гостите контролират мача, превъзходството им в средата на терена е отчетливо, където Робсън е във вихъра си. Нормън Уайтсайд, Арнолд Мюрен, Рей Уилкинс допълват мощта на английската агресия. В началото на втората част неизбежното се случва – Артър Греъм засича центриране и гостите отново повеждат – с 2:1. Мачът приключва при този резултат, но празникът във Варна е пълноценен. Градът вижда на живо един от най-харизматичните клубове в света, при това с най-големите му звезди.
Ето как Румен Димов описва историческия момент при изравнителното попадение: „След като стана 0:1, видяхме, че няма какво да губим и се вдигнахме всички в атака. При една от тях съдията свири нарушение в наша полза около дъгата. Фаулът го изпълни Живко Господинов, но реферът реши да го пребием, защото стената бе построена на близко разстояние. Тогава видях пролука между четирима души и нанесох удара от две крачки засилване. Топката попадна в долния десен ъгъл на вратаря Гари Бейли. Целият стадион стана на крака, включително и 300-та запалянковци от Острова.
Като свърши срещата, хукнах да си разменям фланелката с Брайън Робсън, а после с Франк Стейпълтън, но не успях. След мача отпразнувах паметното си попадение с родителите на Стойко Сакалиев, с които сме големи приятели. Както знаете, баща му и майка му са спортно семейство – колоездач и скиорка. Татко му Марин беше много запален по английския футбол още тогава. След като се паднахме с Манчестър Юнайтед, веднага ми се обади и аз го поканих да гостуват със съпругата си у нас. След мача си направихме голямо празненство. Вкъщи почти цяла нощ звъняха хора от Варна и цяла България. Четиригодишният Стойко бе оставен при баба си и дядо си в Бургас.“
След двубоя английски фоторепортери изпращат страхотна снимка на Димов с неговия гол. Оказва се, че никой български фотограф не е запечатал този миг.
Статистика:
ЖСК-Спартак – Манчестър Юнайтед 1:2
0:1 – Брайън Робсън, 9, 1:1 – Румен Димов, 11, 1:2 – Греъм, 47
ЖСК-СПАРТАК: Зафиров, Исмаилов, Борисов, Николчев, Михайлов, Димов, Венков, Гьорев, Личев, Господинов, Алексиев(68-Казаков).
МАНЧЕСТЪР ЮН: Бейли, Дъксбъри, Албистън, Уилкинс, Моран, Маккуин, Робсън, Мюрен, Стейпълтън, Уайтсайд, Греъм
Ст. „Юрий Гагарин“ – 35 000 зрители
Съдия: Ешвайлер (ФРГ)
Жълти картони: Казаков (ЖСК), Дъксбъри (МЮ), Уилкинс (МЮ)
2 октомври 2008 година също ще се помни от всички варненски почитатели на Царя на спортове. В този ден Черно море прави 2:2 след драма в Щутгарт, като остава само на 7 минути от подвиг.
Варненци водят с 2:0 до 83-тата минута и този резултат ги класира, но допускат два късни гола.
Така Щутгарт, който печели първата среща с 2:1 в София, влиза в групите на УЕФА с общ резултат 4:3.
В 47-ата минута Черно море повежда в резултата след куриозна грешка на вратаря. Бранителят Тасчи връща топката към Йенс Леман, който се подхлъзва, и връхлитащият рожденик Йордан Юруков насочва кълбото в празната врата – 0:1.
В 79-ата минута Георги Илиев смълчава 13 000 зрители на „Мерцедес Бенц Арена” с майсторски гол от фаул. Две минути по-късно Данчо Юруков пропуска окончателно да довърши домакините, тъй като отблизо бие с глава във вратаря.
В 83-тата минута Хицълшпергер успява да намали след корнер. При такъв резултат предстоят продължения, но в 90-ата минута Марио Гомес е точен с глава за 2:2 и Черно море отпада нещастно от турнира за сметка на Щутгарт, който влиза в групите.
Съставът: Карамфил Илчев, Михаил Лазаров, Никола Домакинов, Танко Дяков, Периш, Милен Петков (66 – Адриан Фернандес), Станислав Стоянов (капитан), Георги Илиев, Йордан Юруков, Даниел Георгиев, Рикардо Андре.
11 години по-късно за „Народно дело” четирима „моряци“ се върнаха към трилъра в Щутгарт.
Никола Спасов, треньор: „Това е най-големият мач на Черно море в Европа. Момчетата го изиграха тактически правилно и дисциплинирано срещу уникален отбор. При 2:0 Данчо Юруков пропусна да го довърши. Но ние играехме добре и дори след 2:1 не смятах да правя смени. Защо да пипам състава, след като начинът на игра ми допадаше, даваше ни увереност и запазвахме шансове за крайна победа. Към края обаче Жоро Илиев и Дани Георгиев почувстваха болки. Даниел Димов бе готов да влезе, но вътрешно в себе си се подготвях за продължения и смятах да го пусна в тяхното начало, ако някой от Жоро и Дани не можеше да продължи. Точно тогава сбъркахме. Един от техните изрита топката и тя излизаше в тъч. Периш вместо да я остави, я спря и я подаде на Георгиев. Той пък потърси друго подаване, което бе пресечено. Немец шутира, кълбото рикошира в наш и излезе в корнер. След центрирането Гомес вкара. Този гол обаче бе плод на чиста случайност. Нямаше никаква грешка при подреждането ни, Домакинов бе до тарана им, но топката удари в някакво ръбче на главата Гомес и се заби в „паяците“. Сега като се замисля, тогава бях треньор без голям опит. Щом са ни елиминирали, значи съм сбъркал във воденето на мача. Ако бяхме се срещнали днес, вероятно щях да намеря друго решение, което би ни позволило да спечелим.“
Станислав Стоянов, капитан: „След 2:0 изпаднахме в шоково състояние. Не си повярвахме, че можем да спечелим, липсваше ни и опит. Аз имах вече картон и не беше уместно да легна и да симулирам схващане, за да не ме изгонят. Трябваше обаче да задържим 5-6 минути аванса дори ако се наложи да влезе лекар, да забавим играта. Не го направихме. Те ни награбиха яростно и здраво. Имаха и шанс да вкарат два късметлийски гола. Особен втория на Гомес. Той и Домакинов скочиха, топката бе ничия, но след като немецът я насочи, описа коварна парабола и влезе. В последните 10 минути ние бяхме тотално изтощени и едва ходехме. Сигурно нямаше да издържим, ако се бе стигнало до продължения…“
Милен Петков, халф: „Преди мача никой не ни слагаше в сметките. Мислеха, че сме дошли на екскурзия. Бяхме обаче много близко до чудото, изживяването бе страхотно. Разликата е, че едни отбори играят до последно, но завършват слабо, а немците играят до последно, но финишират силно. Накрая умората бе голяма, мислехме за продължения, но… Те бяха с 13 национали от няколко страни, много силен тим.“
Йордан Юруков, автор на първия гол: „След втория гол на Жоро загубихме концентрация и вяра, че можем да ги отстраним. Аз пък изпуснах да направя 3:0. Фернандес центрира, но не насочих по най-добрия начин топката с глава и я пратих в ръцете на вратаря. После нещата се навързаха. Допуснахме гол, а в края не трябваше да бързаме и те вкараха щастливо за 2:2. Стана така, че все едно отидохме до Рим и открехнахме леко вратата, но я затвориха под носа ни и не видяхме папата. Ако бяхме стигнали до продължения, нищо не се знаеше. Ние бяхме изморени, но и те също бяха. Важното е, че се представихме много добре и се докоснахме до големия футбол – играхме на прекрасен стадион, срещнахме силен съперник и т.н. Пожелавам на Черно море да играе още такива мачове.“