Общинският съвет натовари Варна с още 73 млн. лв. дълг

 

С голямо мнозинство, постигнато от ГЕРБ и съюзниците им в местния парламент на Варна, общината получи зелена светлина да увеличи дълга си с още 73 млн. лв, които ще бъдат използвани за инвестиции в инфраструктурата и продължаване на предишни европейски проекти като „Интегриран градски транспорт“ и „Естетизация и модернизация на градската среда“. С това общият размер на дълга на Варна ще нарасне до близо 134 млн. лв. Това се случи на общинска сесия, проведена седмица преди обсъждането на новия бюджет.
Преди да се стигне до гласуването, общинските съветници от опозицията и мнозинството водиха сериозен дебат по темата, който продължи около два часа. Той започна с изказването на Борислав Гуцанов (БСП), който заяви, че на практика дългът се равнява на около 50 % от реалния размер на общината. Той уточни, че под „реален“ бюджет разбира средствата, с които разполага Варна без щедрите суми, които отпуска за града правителството в последно време. Лидерът на БСП – Варна, също така поиска управляващите да се замислят какъв би бил ефектът, ако парите от дълга бяха вложени в развитие на икономиката на общината и създаването на работни места.
„Това не е фирма или бюджетно предприятие, това са публични средства, това е съвсем друга наука“, каза в отговор председателят на бюджетната комисия Станислав Иванов (ГЕРБ). Съпартийката му Марица Гърдева пък обвини социалиста, че чете предложението за нов дълг „както дявола чете евангелието“. „Когато ние поемем нещата, нещата се случват. Не правим само проекти, правим булеварди. Варна ще е още по-хубава, още по-привлекателна за туристи, още по-привлекателна за инвеститори“, каза представителката на ГЕРБ.
Шефката на общинските финанси Стефка Господинова пък коментира, че всички би трябвало да са на мнение, че ще се финансират полезни проекти за Варна. Тя подчерта, че общината не надвишава лимита дългът ѝ да е 15% от собствените ѝ приходи. „Можем да договорим по-добри условия с кредитните институции“, заяви още Господинова. В отговор на това Гуцанов заяви, че проблемът не е в проектите, а в това каква е цената, на която се изпълняват.
В същия смисъл беше и критиката на представителя на десницата Григор Григоров.
„308 дка незастроени терени ще се облагородяват за 34 млн. лв. Какво толкова значимо и голямо ще направим?“, попита той. Григоров също така обяви, че за поставяне на нова ВиК инфраструктура ще изхарчи 3267 лв на линеен метър, като най-скъпото трасе във Варна и региона е до 1000 лв. „Това са безумни суми“, категоричен беше съветникът.
Костадин Костадинов от партия „Възраждане“, пък припомни, че през 2012 година тогавашният кмет Кирил Йорданов искаше от държавата 12 млн. лв. за ремонта на бул. „Трети март“, регионалният министър по това време Лиляна Павлова отвърна, че общината може да си заложи средствата в собствения бюджет. Сега обаче общината тегли щедри заеми.
„Не съм сигурен, че тези пари ще отидат по предназначение. Вие не ползвате градския транспорт, но вижте – само във Варна не работят таблата на спирките! Ние наказани ли сме по някакъв начин?! Единственото, което не е написано в проекта за решение, е комисионната“, заяви Костадинов.
Янко Станев (СДС) заяви по повод съмненията, че цените на проектите за завишени, че това е все едно да спрем градските автобуси, защото в тях се движели и гратисчии. В крайна сметка, численото и политическо преимущество на ГЕРБ и съюзниците им си каза думата и решението за новия дълг беше прието.