Нашата читателка Невяна Каракашева ни написа писмо, от което научихме за едно добро дело. Става въпрос за нова и различна от всички останали пейка в Морската градина. Зад нейната поява се крие една тъжна история с трогателен епилог. Публикуваме историята така, както е разказана от нашата читателка:
“Пиша ви относно новина за ново попълнение в декорацията в Морската градина. Искахме да споделим истинската история зад пейката и се надявахме, че няма да останете глухи за разказа ни. Въпросната пейка избрахме, закупихме и получихме позволение от Общината да поставим ние – екип колеги.
Направихме това, защото на 31 март се навършва година, откакто загубихме наш скъп колега, който ни напусна едва на 29 години. Това и показва снимката – как заедно между колеги „откриваме“ пейката, която е израз на нашето уважение и болка по загубата на Виктор.
Решихме да създадем кътче в Морската градина, което ще напомня за него, на нас, на близките му и дори на хората, които не го познаваха, но виждат колко ценен е той от околните му.
Избрахме това вълшебно местенце, което е вечно огряно от слънчевите лъчи, предлага спокойна гледка към черните ни морски вълни и никога не е лишено от присъствието на хора, било то шумни майки с деца, мълчаливи влюбени, замислени самотни фигури или баби, седнали на раздумка.
Разберете ни правилно – ние не търсим публичност: Общината ни забрани да поставяме табела с послание на пейката и ние нямаме нищо против. Причината да се свържем с вас е, че може би, ако хората знаят истината за „пейката“, ще се въздържат от безсмислен вандализъм, а „креативните графитаджии“ ще я пощадят със спрейовете си“.