Виолета Гурнакова
Преди броени дни творците от литературен клуб „Касталия” към ОДК – Варна, представиха седмия пореден алманах „Докосване до Касталия”. В изданието участват със свои творби 57 млади автори от 8 до 25-годишна възраст от клуба с ръководител Магдалена Маркова. Произведенията са създадени през 2015-2016 година. За първи път в алманаха са публикувани 5 стихотворения – колективни шедьоври на децата от клуба. Създадени са за международния конкурс Castello di Duino в Триест, Италия. Освен на прекрасна поезия, гостите на празника в зала „Европа” на ФКЦ се насладиха на танци и музикални изпълнения на таланти от други школи към ОДК.
Прозвучалите от сцената творби създадоха впечатление за необичайна задълбоченост и мъдрост у създателите си. Това леко озадачи публиката, защото повечето са в ученическа възраст, а вече разсъждават за живота по-зряло дори от големите.
Директорът на Общинския детски комплекс Монка Николова връчи престижните награди, спечелени от младите таланти на литературния клуб в националния конкурс „За хляба наш”, а Долорес Коева награди победителите в регионалното ниво на националната олимпиада „Бог е любов”.
За живота и развитието на младите творци в школата разказва една от дългогодишните възпитанички на „Касталия” Кристияна Кирилова. Тя е десетокласничка в НГХНИ „Константин Преславски” във Варна и един от лауреатите на многото литературни конкурси. От 8-годишна е в литературен клуб „Касталия”.
Кристияна Кирилова
Младите хора развиват дарби, когато някой ги подкрепи и насочи
Първите си стихотворения създадох на 7-8 години. Дори бяха написани на салфетки. Но съм в литературен клуб „Касталия” от 9-годишна. Тогава получих и първата си награда.
Много съм доволна от клуба. Сега съм на 16. Това ми е основното хоби. Изисква доста време и усилия да пишеш постоянно за различни конкурси. Това е талант, но се изисква време да си отдаден на всичко това. Преди това имах и други хобита – да спортувам, да свиря на пиано, но в годините останаха на заден план.
Като цяло смятам, че нашето поколение е от будни деца и те доста добре разсъждават за живота. Това, че не отделят достатъчно време за полезни за развитието си дейности, не означава, че не са будни. Нас в „Касталия” всички ни подкрепят и уважават това, което правим. Други също разсъждават като нас, но не го претворяват в нещо.
Това се дължи на факта, че може би не са ги насочили отрано към нещо творческо и градивно.
А аз имах късмет. Получих подкрепа от майка ми. Тя най-много настояваше да се занимавам с това още когато се преместихме във Варна. Научи за Общинския детски комплекс, за този клуб, запозна се с госпожата и така започнах.
Като малка най-често обичах да пиша за природата, за празници, за семейството. С времето започнах да пиша за любовта, за човешката природа. Поезията стана по-песимистична и носталгична. Това се дължи на факта, че във възрастта 16-20 години човек се сблъсква реално с живота и започва да осмисля нещата. Това се отразява и на изкуството.
Мечтая за успешно развитие и да съм винаги около своето семейство и приятели. Предполагам за мен литературата ще си остане като хоби. Мечтая за успешна кариера.
Искам да се развивам в сферата на туризма. Може да се занимавам с преводаческа дейност и екскурзоводство. Така ще пътувам и ще опозная много култури.