Мащабно скупчване на строителна техника можеше да бъде наблюдавано тези дни на алея „Кап. Георги Георгиев“ в Морската градина на Варна. Багери и строителни работници сноват в района около калните бани. Алеята е разкопана и на нея има дълбок траншей за поставяне на подземни комуникации, най-вероятно водопровод или канализация.
Офанзивата е част от мащабната реконструкция на Морските бани, които вече почти век са един от ключовите елементи на туристическата инфраструктура на Варна. Основната промяна, която вече се вижда, е пробиването на зидовете, които досега скриваха морето от погледа на минувачите по крайбрежната алея.
Стените през миналия век са използвани за съблекални, като от години са изгубили това свое приложение. В последно време в тях са разположени поредица от увеселителни заведения, които са центърът на нощния живот на Варна през лятото. Общо мнение на съдържателите е, че промяната на външния вид на Морските бани е за добро. Реконструкцията е съгласувана изцяло с Министерството на културата, защото макар и стените между плажа и града да не са официално архитектурен паметник, те са почти вековна ценност и неизменна част от историческия и естетически облик на Варна.
“Започнахме още от миналата година реновирането, реставрирането и укрепването на сградите на централни и северни морски бани, включително и калните бани, и водолечението, на които сме от миналата година собственици. Гражданите и гостите на града вече се убедиха как изглеждат архитектурно. Проектът е в размер на 7 млн. лв. Само през тази година инвестицията е близо 4 млн. лв. Включва реставрация, конструктивно укрепване и реновиране на сградите на централните, а впоследствие и на северните морски бани. Имаме съгласувани проекти от Министерството на културата. Държа да подчертая, че тези сгради не са архитектурни паметници. Те попадат в охранителната зона в историческото ядро на Морската градина. Още през 1926 г., когато са изградени тези бани, те са представлявали съблекални за мъжете и жените, които са посещавали поотделно плажа. Централната морска тераса е била естествената преграда между дамското и мъжко отделение”, обясни Андрей Василев, представител на концесионерите на плажа, пред Moreto.net.
“През 1998 г. тогавашното ръководство на държавна фирма “Лазур” е решило, че тези сгради са изчерпали функциите си като съблекални. Тогава се поставя начало на промяна на предназначението им – заведения за хранене, увеселителни заведения, ресторанти. От 1998 г. до ден-днешен те функционират с друг статут. За годишнината от построяването им решихме да направим ремонт”, разказа Василев.
“Много отдавна не са ремонтирани. Мащабната промяна трябва да приключи до края на май. Тогава и фасадите ще бъдат реставрирани и сградите ремонтирани. Ще изградим дъждовна канализация, която липсва в Морската градина”, добави Андрей Василев.
Той допълни, че е оптимист за следващия летен сезон в туризма. „Варна ще привлече повече туристи. Геополитическата обстановка сигурно ще доведе хората при нас. А и времето още през март е напреднало като пролетно. За развитието на спа туризма проектът, който ще реализираме – “Алея първа”, е заложено изграждане на термален балнеологичен център. Той ще има и спа, както и таласотерапия и калолечение”, разкри още представителят на концесионерите на крайбрежната алея.
Андрей Василев коментира пред Moreto.net., че се надява проблемите на концесионерите най-после да се решат. “Адмирации за промяната на правилата за къмпингуване. За мен беше неочаквано, но тъкмо навреме. Няма европейска държава, където да се къмпингува на места, различни от разрешените. С промените на закона нещата се вкарват в нормални рамки. Това е и начин да се опазва природата. Не може просто така, да си опънеш палатката някъде, да запалиш огън”, завърши той.
Баните превръщат града в истински курорт
През 1921 г. Варна официално е обявена за първия български морски курорт. С решението си за този акт правителството дало на варненската община правото да събира курортна такса и да сключва заеми за развитието на летовището. В първите години след Освобождението и до 1889 г. варненските морски бани представлявали леки дървени кабинки, строени върху стълбове в морето и подменяни всяко лято. През 1889 г. при кметуването на Кръстю Мирски било взето решение да се построят първите в България солидни морски бани. Новите морски бани (архитект Сава Димитриевич) били завършени и открити през лятото на 1890-а.
Мъжката и женската бани били отдалечени на разстояние една от друга. Имали квадратна форма и били монтирани върху железни релси, забити в морското дъно. С брега се свързвали посредством мост. През 1896 г. общината построила още две подобни бани, с което броят на кабините надхвърлил 300. С времето ръждата и морската стихия разрушили тези съоръжения. Опитите на чуждестранни фирми да получат концесия за построяването на нови морски бани не намерили разбиране и подкрепа от общинските власти и така Варна посрещнала началото на 20-те години без морски бани, само с леки, примитивни дъсчени и тръстикови кабинки.
Строителството на новите бани било възложена на популярната по това време в България чешка фирма „Пител Браузеветер“. Основният камък бил положен на 7 май 1925 г., а на 12 юли 1926 г. станало тържественото откриване. Кметът на града Петър Стоянов завършил речта си с думите: „Нека с общи усилия направим Варна да бъде истински курортен пункт, който да дарява здраве и живот.“
Стражар пазил дамите от любопитни погледи
Новите морски бани се разпростирали на площ от 2000 кв. метра източно от сградата на Аквариума. Масивната им постройка била изградена във формата на буквата Ш, на два етажа. Имала 1000 кабинки – първа и втора класа. За лечебни нужди – най-вече за лекуване на ревматични заболявания – в централния корпус били изградени малък басейн и 66 вани за топли морски бани, до които морската вода се изпращала от моторна помпа по тръбопровод. От средата на постройката, перпендикулярно навътре в морето, бил построен железобетонен мост (неговите останки бяха окончателно демонтирани в началото на 80-те години), който завършвал с четириетажна кула за скокове във водата. Там бил и първият безалкохолен бюфет. Първоначално мостът служел и като преграда – параван, между мъжкия и женския плаж. Краеведът Ярослав Гочев разказва, че в началото на моста дежурял униформен полицай, който не позволявал на любопитните мъжки очи мераклийски да надничат към женските бани. От 1928 г. достъп на жени до мъжкото отделение на баните бил разрешен, но за мъжете влизането в женската част на плажа останало табу до 1932 г. През 1929 г. били построени и Северните морски бани с водната пързалка (руджбана) към тях.
През 1926 г. е първият бум на туристите
Построяването на Централните морски бани имало за Варна значение подобно на това, което изиграло 20 години по-рано откриването на новото пристанище. Още през същата 1926 г. броят на летовниците, пребивавали в града повече от 7 дни, нараснал чувствително. През юли курортистите били 6081, през август 5435, през септември 378. Към тях се прибавяли и невключените в официалната регистрация ученически летни колонии, учителски и туристически групи, личните гости на варненци, като според статистиката броят на летуващите в първия сезон на новите морски бани надхвърлял 30 000 души. Още през следващата 1927 г. летовището станало най-приходоносната част на общинската икономика. Увеличил се и притокът на българите от вътрешността на страната, които с присъствието си превръщали града в лятна столица на България. Към такова реноме варненци се стремели и с организираните културни прояви и развлечения.
През 1926 г. било положено началото на летните музикални тържества, които впоследствие прераснали в международни. В духа на европейската мода започнали да се провеждат плажни конкурси, Нептунови тържества, карнавали и други желани от летовниците забавления.
(От сайта на Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ – Варна www.libvar.bg)