От групата офицери от запаса
В последно време в пресата се появиха няколко „професионални“ мнения по въпросите за превъоръжаването на ВМС с многоцелеви бойни кораби. Някои „вещи“ във военните дела, самоназвали се анализатори, лобират за закупуване на ново въоръжение и модернизация на СВ, за придобиване на изтребители втора ръка за ВВС и за „излишното“ модернизиране и обновяване на ВМС.
Да, господа. Цялата българска армия се нуждае от обновяване, а не само от съкращаване на личния състав с цел „реформиране“. Това е безспорен факт и не е само наше мнение. Партньорите от НАТО все по-остро поставят въпроса за неизпълнението на договорните ни задължения и многократно поеманите обещания на всички нива да приведем военния си бюджет в съответствие с подписания от нас договор за членство. ВМС винаги са участвали в учения и мисии на Алианса и въпреки че това е било съпроводено с огромни усилия от страна на българските моряци, на предела на силите и физическите възможности на личния състав, въоръжението и техниката, те нито веднъж не провалиха мисиите си и не посрамиха военноморския ни флаг.
Само че господа „теоретици“:
1. Във ВМС не е постъпвала нова бойна техника повече от 30 години. Наличната годна техника, която все още можеше да се използва по предназначение, въпреки трудностите, по необясними, алогични причини последователно и систематично се извеждаше от строя и унищожаваше. Както това ставаше и във всички останали видове въоръжени сили. Разбира се, под предлог и под формата на „реформи“ във ВМС и БА. Унищожиха се много войскови формирования, цели випуски офицери се уволниха, унищожи се ценна бойна техника. И нищо ново, нищо от големите планове за превъоръжаване на БА и ВМС не се случи.
Придобитите преди няколко години три белгийски фрегати донякъде спомагат да се решават частично задачите, но са непосилно тежки за превъоръжаване и модернизация сега. Повече от десет години преди придобиването им, същите са използвани само като учебно- тренировъчни полигони на вързала, без да излизат на море. Модернизацията преди прехода им за България ги оскъпи допълнително с по 17 млн. евро. Сега за ремонта, модернизацията и превъоръжаването им, ако има кой да го извърши, ще са необходими много средства, и то със съмнителен краен резултат.
2. Задълженията ни към Алианса си остават, но ВМС с големи затруднения изпълнява само малка част от тях. С наличните платформи участието им в мисии на Алианса за защита интересите на страните участнички, в това число и на България, там, където това е необходимо, е твърде ограничено, а и няма как да да им се възложат по-сложни задачи, защото няма с какви сили и средства да ги изпълнят.
3. Държава с морска граница, без сили и средства за нейната защита, охрана и отбрана не може да гарантира нито собствената си национална сигурност, нито неприкосновеността на морските си пространства. Да разчитаме на помощта на съюзниците си, съгласно член 5 от подписания договор, като пренебрегваме член 4 от същия договор, е, меко казано, несериозно отношение към поетите ни договорни отношения. За съжаление, това загърбване на поетите от нас задължения се отразява пагубно на собствената ни национална сигурност.
4. Ние не сме богата страна. Ресурсите ни са твърде ограничени и поради това още в края на 80-те години на миналия век, когато бе разработена корабостроителната програма за ВМС, стана ясно, че не можем да си позволим поддържането на модерен флот само с внос на бойни кораби и че част от тях могат и следва да се построят у нас. Заедно с това стана ясно и че строежът на многоцелеви кораб е значително, в пъти по-малко ресурсоемък вариант от този, за придобиване на необходимите бройки ракетни, противолодъчни или за ПВО кораби.
5. Закупуването на бойна техника втора ръка не е оправдано нито от икономическа, нито от военно-политическа гледна точка както за ВМС, така и за ВВС, така и за СВ. Горчив опит и лош пример в това отношение имаме достатъчно натрупан както собствен, така и чуждестранен. Този горчив опит го имахме още с придобиването на кораби втора ръка и от бившия СССР. По същите причини колегите от Румъния правят опити да се отърват, включително чрез размяна с друга бойна техника от придобитите втора ръка Ф 16.
6. Не само наше мнение, а и мнението на колеги от НАТО е, че в района на Черноморския басейн Алиансът има достатъчно, а и лесно може да нараства ВВС и СВ при необходимост, но за ВМС, по силата на международните съглашения, това не е възможно. По тези причини и колегите от Румъния и от Украйна предприемат мерки за стабилизиране и увеличаване бойната мощ на своите ВМС, включително чрез придобиване на нови бойни кораби.
7. Морските пространства на България са и външна граница на Европейския съюз. ВМС трябва да осъществяват контрол и защита не само на интересите на страната в тези зони, но и да обезпечат сигурността на външната граница на ЕС. И това не може да стане само с изпълнението на съвместни операции с граничната полиция в близката зона. В много случаи се налага изпълнението на самостоятелни операции в икономическата зона или в отдалечени райони там където са интересите на РБ и където граничната ни полиция не може да действа, а за това са необходими адекватни сили и средства.
В тези условия, за изпълнение на поетите договорни задължения от РБ, необходимостта от повишаване на оперативните възможности на ВМС и придобиването на нови бойни кораби е повече от очевидна.
Най-после се появи ръководство на Министерството на отбраната, което осъзна необходимостта от строежа на нови бойни платформи за ВМС, внесе и МС одобри и придвижи проекта за одобрение и гласуване от Народното събрание.
Разбира се, веднага се появиха скептично настроени критици и лобисти за това от къде да се придобият така необходимите за ВМС многоцелеви бойни кораби. Няма в света държава, която да пренебрегва възможностите на собствените си фирми и да възлага на чужди изпълнението на строителството на бойни кораби. Време е и ние да осъзнаем и защитаваме интересите на собствената си икономика, а не да наливаме ресурси в чуждите. Считаме, че е време да престанем да търсим зад всяко действие или инициатива на МО и на правителството непременно корупция или злонамерени действия.
Част от нашите корабостроителни и кораборемонтни фирми имат вече достатъчно голям опит и придобити възможности за проектиране и строителството на бойни кораби за ВМС. Още повече че самостоятелно или в съдружие с водещи оръжейни фирми, корабите могат да се наситят с най-доброто въоръжение и техника от различни производители.
Заедно с това имаме много добре развит и признат в света Институт по корабна хидродинамика, където може да се оптимизира корабният пропулсивен комплекс за постигане на зададените параметри с по-малко разходи на ресурси и средствата за тези дейности ще останат в родната икономика.
Не е без значение и фактът, че освен новоразкритите работни места във водещия корабостроителен и кораборемонтен завод, такива ще се разкрият и в тиловите подразделения на корабостроенето.
Целият жизнен цикъл на придобитите у нас бойни кораби ще се осъществява в България без разходване и наливане на излишни ресурси в чужди икономики.
Приемането на въоръжение на бойни кораби, произведени у нас, разкрива възможности за производство и реализацията им и в други страни, за което вече има проявен известен интерес.
Производството на платформите у нас позволява същите да бъдат построени с базовото си въоръжение и след това при наличие на ресурси да се довъоръжават поетапно. Така в рамките на няколко години може да се постигне пълната им конфигурация, при това при относително по-облекчено натоварване на бюджета на страната.
От голямо значение е, че значителна част от средствата за строителството остават у нас. За чужди фирми ще се разходват само ресурси за въоръжение и техника, което не може да бъде произведено тук, като при това ще има възможност да се избира оптималният за нас вариант.
Благодарим на сега действащите МО и правителство за свършената дотук работа и призоваваме парламентарните групи на политическите партии да загърбят дрязгите, разногласията и противоречията помежду си и в интерес на националната сигурност и отбрана да се вслушат в мнението ни и разрешат изпълнението на проекта.