В края на миналата седмица в Шумен беше проведено събитие, посветено на учението на богомилите, определено от организаторите му културно-духовен събор на тема „Богомилството и приносът му за духовното развитие на България и Европа”. Сред участниците имаше представители на България, Италия, Франция, Румъния, Босна и Херцеговина.
Провеждането на събора предизвика остра реакция от страна на Българската православна църква в лицето на Варненския и Великопреславски митрополит Йоан, който разпространи обръщение, в което богомилството се заклеймява директно като ерес, която е по-скоро срамна за България, а приносът й в развитието на европейската култура се определя изцяло като отрицателен.
Митрополит Йоан обаче не се ограничи с критика на богомилството, но се обяви твърдо срещу почитаното в цял свят учение на Петър Дънов. Той заяви също, че в живота на православните християни няма място за почит и на сочената не само у нас за пророчица Ванга, нито на храма, издигнат от нея в Рупите, който не отговаря на канона.
„В този храм на Ванга животно не иска да нощува. Много хора се възползваха от тази жена, но има богослови, които изразиха становище. Животът, който тя изживя, е един трагичен живот. Но дали се осъзна и покая?“, коментира митрополит Йоан в ефира на Дарик радио. Публикуваме целия текст на неговото обръщение към вярващите.
Възлюбени в Господа чеда на светата Христова Църква,
Отечески се обръщам към вас във връзка с поредното предстоящо, – смущаващо християнската съвест събитие, което този път се очаква да се проведе в пределите на нашата обична епархия – така наречения, официално определен от организаторите му „Международен културно-духовен събор за богомилите”, придружен от симпозиум на тема: „Богомилството и приносът му за духовното развитие на България и Европа”.
Като се въздържам от коментар относно „приноса”, който една отдавна осъдена от Църквата и изучена от науката ерес може да има към духовното развитие на което и да било общество и на когото и да било в личен план, в това мое пастирско обръщение ще си позволя две неща.
На първо място – отново да изразя своето и християнско, и човешко огорчение и възмущение от факта, че приносите на моя народ, който иначе с гордост обича да се определя като православен, продължават да се свързват със съмнителни и откровено пагубни „духовни” учения, само едно от които е богомилското, но които, уви, и днес, в началото на третото хилядолетие, продължават своята агресивна битка за погубването на нови и нови човешки души. Тъжно и обезсърчително е нехайството и понякога дори неприкритото любопитство, с което все повече хора сред нас са готови да прегърнат не само богомилската, но и която и да било друга екзотична „духовност”, обръщайки гръб на здравото и спасително
Христово учение, което вече две хилядолетия се проповядва в света и в което и нашият народ бе откърмен и възпитан в зората на своята европейска и християнска цивилизована история. Тъжно и обезсърчително е, че все повече са онези наши съвременници, които търсят своите духовни авторитети в лицето на съмнителни „учители” като поп Богомил, Петър Дънов и Вангелия Гущерова, забравяйки за всички онези колоси на духа, които същият този наш православен народ е дал на Църквата и на целия свят – личности като светите братя Константин-Кирил и Методий, като княза-Покръстител Борис І Михаил, като Всебългарския покровител свети Йоан Рилски, като Търновския патриарх свети Евтимий, като свети Теодосий Търновски, свети Киприан и Григорий Цамблак и много-много други, чиито имена наистина украсяват българския род във вечността, за разлика от всички еретици и духовни шарлатани, които днес се радват на такъв голям успех и на такова щедро медийно внимание. Тъжно и пагубно е всичко това, но ние добре знаем, че силата на Христовото учение не е в агресията и не е в атрактивността, че Христос предоставя свобода на всеки и на всички – да следват или не спасителното Му учение.
Затова и второто, което бих желал с това мое пастирско обръщение към вас, е, – вярно следвайки завета Христов – като православни християни, и ние да не проявяваме агресия към никого, но да си спомним за съвета на нашия Господ Иисус Христос: „Ако пък някой не ви приеме и не послуша думите ви, като излизате от къщата или от оня град, отърсете праха от нозете си” (Мат. 10:14). Към това сме призвани особено сега, във времето на спасителния Велик пост, когато Църквата ни призовава да отхвърлим от нас всичко, което ни отдалечава от Господа, и да се подготвим за достойното посрещане на Неговото славно Възкресение! Всички ние, които живеем и се спасяваме в Църквата на нашия Господ, Изкупител и Спасител Иисус Христос, добре знаем, че козните на врага на човешкия род се усилват особено много тъкмо в дните на най-напрегнатите духовни усилия. Ето защо, като отърсим и ние праха от нозете си, нека се помолим на Господа за вразумление и спасение на всички наши братя и сестри, и да продължим усърдно в подвига на поста, защото това е, което е в наша сила и в наша власт – всякога да бъдем готови, „с кротост и боязън”, да отговорим всекиму, който ни поиска отговор за нашата надежда (1 Петр. 3:15).
Като постъпваме така, ще изпълним добре завета Христов, а на онези, които все още не са стигнали до Неговата свята истина и вечна правда, ще дадем добър пример и ще посочим верен път към Божия храм, а оттам и към спасението, Царството Божие и вечния живот в лоното на нашия единствен и любящ Небесен Отец.
Бог на мира и любовта и общението в Светия Дух да бъдат с всички
† Варненски и Великопреславски Митрополит