Веселин Златков
Една от неприятните и неудобни за държавата ни новини от изминалата седмица беше осъдителното решение, която съдът на Европейския съюз наложи на България заради сериозното замърсяване на въздуха в страната, заради систематичното превишаване на допустимите норми за замърсяване с фини прахови частици и заради липсата на мерки за овладяване на проблема от години.
Европейската комисия заведе дело срещу страната преди две години – през 2015 г. за неспазване на задълженията по директивата за качеството на въздуха. Миналата сряда съдът в Люксембург излезе със съдебно решение, че България не е изпълнила задълженията си, произтичащи от правото на Европейския съюз.
С постоянното неспазване от 2007 до 2014 г. както на годишните, така и на дневните допустими норми за концентрации на фините прахови частици в София, Пловдив, Варна, както и в Северна, Югозападна и Югоизточна зони, страната не е изпълнила задълженията си за прилагане на директивата, гласи решението.
Засега не е постановена глоба за тези нарушения на страната, защото при завеждането на иск за установяване неизпълнението на задължения по договора за съюза съдът се произнася дали държавите са спазили договорните си задължени, съобщи „Дневник“.
Преди да стане факт това решение, Варна започна миналата седмица с реални страхове за екологичната обстановка в града. В ранните часове на миналия понеделник варненци се събудиха с острата миризма на гориво, или както мнозина я определиха – „на мазут“. Всъщност, мнозина граждани, които веднага засипаха медиите и институциите, твърдяха, че точно острата смрад ги е събудила – кой в района на Зеленчукова борса, кв. „Младост“, автогарата, в централните части.
„Някой усети ли тази нощ адската миризма на мазут или нафта, нещо такова около 3 часа до сутринта задушлива миризма се носеше и все още се усеща“, написа в интернет разтревожен варненец. „И при нас няма отмирисване, аз се събудих даже от тази адска смрад!“, „Мислех, че си въобразявам, но явно не! Чак в „Кайсиева градина“ се усеща лошата миризма“, потвърдиха други.
Притеснението, че става въпрос на някакво „обгазяване“ (както за по-просто го наричат по-възрастните жители на Варна), идващо от Девня, бързо плъзна като слух. И причина за това всъщност имаше. Само ден по-рано до средствата за масова информация пристигнаха сигнали и снимки, показващи ярко оранжев дим, излизащ от един от заводските комини в Домината на химията. Страхът от замърсяване на въздуха е нещо естествено за варненци, защото те са живели и раснали с него през годините на тоталитарния социализъм, когато екологията редовно отстъпваше пред силата на индустрията. Затова и няма как гражданите да бъдат обвинявани, че се изправят „на нокти“ при вида на цветен пушек.
Заедно с това обаче, в деня на острата миризма, на българската морска столица надвисна и друга опасност. Кораб под руски флаг, влязъл за ремонт във военния кораборемонтен завод „ТЕРЕМ – Флотски арсенал“ се запали, а след това бързо стана ясно, че от него са се излели и остатъци от гориво.
Каквото и да си говорим, когато такива инциденти се случат, справянето с реалната опасност трябва да върви почти паралелно с информирането на населението. Дали така се случи обаче? На практика, всеки варненец може да прецени за себе си. На практика обаче нещата се развиха по следния начин:
Най-бърза, ясна и точна информация имаше за случая в „ТЕРЕМ“. Пожарът, който възникна в 10:35 часа, бе потушен за около час. Добрата организация за действие е причина да се избегне разрастването на инцидента, коментираха запознати, убедени, че сме се разминали с „малкото зло“. Между другото, от „Флотски арсенал“ дадоха ясно да се разбере, че неприятният мирис не е свързан с пожара. Информацията за подпалването на кораба бързо стигна до областния управител на Варна Тодор Йотов, който я сподели своевременно с медиите, за да бъде избегната паниката.
На въпрос обаче дали има информацията за миризмата на мазут, Йотов отговори с простото „Ами на мен пък на нищо не ми мирише“. Естествено, такъв отговор можеше само да подразни гражданите, които в началото на работната седмица се чудиха какво точно става във Варна.
След като градът се успокои за пожара, от Областна администрация във вторник дойде и обяснение за „лисичата опашка“, както образно беше наречен оранжевият облак. Оказа се, че той не е опасен за хората. Той се е появил в следствие на планирано спиране на цех в „Агрополихим“ за ремонт. „Осъщественото в неделя спиране на цеха е било планирано поради необходимостта от механичен ремонт на съоръжението. За спирането на цеха надлежно са били уведомени РИОСВ- Варна, Басейнова дирекция за Черноморски район, Кметът на Община Девня, Началникът на ОУ ПБЗН Варна и Областният управител на Варна с писмо с изх. №325/31.03.2017 г., с което са спазени нормативните изисквания“, се казва в съобщението от Областна администрация – Варна.
При спирането на цеха в рамките на около 2 минути се отделят азотни оксиди – т.нар. „лисича опашка“, които се разсейват бързо в атмосферния въздух, предизвиквайки визуален ефект на жълто оранжев дим. Височината на изпускащия комин е над 130 м, поради което емисиите не могат да попаднат в дихателната зона на човека и не могат да окажат вредно въздействие върху здравето на населението, допълниха от администрацията на Областния управител.
Пак във вторник дойде и някакъв отговор за мистериозната остра миризма от предния ден. Експерти на РИОСВ – Варна, признаха, че не са установили каква е причината за неприятната миризма. „Експерти на РИОСВ – Варна, в периода от 5.30 до 10.30 часа извършиха проверка по сигнали за наличие на миризма на нефтопродукти, която се усеща в гр. Варна. Обходен бе районът от гр. Варна до гр. Девня. Източникът на замърсяване не е открит. Стойностите на основните показатели, характеризиращи качеството на атмосферния въздух, са леко завишени, но далеч под средночасовите норми. След разсейване на сутрешната мъгла обстановката е нормализирана (средните стойности на показателите намаляват)“, това беше казано по темата.
Вероятно, при всички тези успокоения, варненци трябва да се чувстват по-добре. Това обаче едва ли е така, защото поне два въпроса останаха без ясен отговор. Първо, не може ли хората предварително да се предупреждават, ако някой завод смята за изпуска „лисичи опашки“, пък били те и безвредни? Не за друго, а просто за да не плашим хората. А вторият въпрос е, какво точно отличава експертите от РИОСВ от обикновените граждани лаици, след като и на тях им мирише на мазут, ама не знаят откъде? Така де, нали работата им е да намират отговори на такива въпроси?