Веселин Златков
„Дребнавите спорове, на които често ставаме свидетели в пленарната зала, вредят на имиджа на Общинския съвет. В качеството си на общински съветници сме длъжни да пазим авторитета на институцията, която представляваме. Убеден съм, че не със заядливи подмятания, а само с отговорна работа и конструктивни дебати можем да бъдем на нивото на
очакванията на нашите съграждани“, това заяви председателят на Общинския съвет Тодор Балабанов на среща с жители на варненския район „Приморски” в началото на миналата седмица, а изказването му бързо обиколи варненските медии.
На практика това е първото конкретно мнение, дошло от управляващите, за това как работи местният парламент на Варна от началото на новия си мандат. Със сигурност трябва да поздравим г-н Балабанов за това, че не сведе оценката за дейността на съвета до една дума. Друг е въпросът дали това, което е големият проблем на общинския съвет, е толкова невинно, колкото излиза по негови думи. Който е присъствал на сесиите или е отделил време да се загледа в живите телевизионните предавания от зала „Пленарна“, вероятно сам има мнение по темата. Независимо дали харесваме или не харесваме управляващите във Варна и управлението им, на очи се набиват няколко тенденции, за които няма как да се мълчи, ако се говори за работата на актуалните избраници на варненци.
Първо обаче трябва да уточним нещо важно. Проблемът на Общински съвет – Варна, изобщо не е в имиджа му, той винаги е бил лош, независимо от това колко и колко качествена работа вършат съветниците. Гражданите някак си винаги са склонни да ругаят съветниците, нищо че в крайна сметка самите те са ги избрали. Дори местните избраници да са най-големите гении на мисълта и политическото действие (а сегашните са твърде далеч от това), те винаги ще бъдат недолюбвани, защото тяхната задача е да преценяват кое е полезно за града. Това означава, че от решенията им винаги ще има недоволни, които ще ги наричат „мошеници“ и „престъпници“. Просто такава е местната политика, защото ефектът от нея се усеща всекидневно, на всяка крачка в един град. Винаги има и доволни, и недоволни граждани, и понеже недоволните винаги викат по-силно, няма как, ако си станал съветник, да избегнеш ругатните на съгражданите си, без значение дали са заслужени или не.
Доверието и недоверието в общинския съвет някога се измерваше с допитвания и анкети, които се огласяваха публично. Поне откакто ГЕРБ е на власт, това не се случва, или ако има някакви изследвания, те очевидно са за партийно ползване. Затова и оценката за имиджа на съвета се появи не на пресконференция на председателя на Общинския съвет пред всички медии, а след партийна сбирка в районите. Така е, г-н Балабанов, сред свои се говори много по-лесно за проблемите, отколкото в неутрална среда. Друг е въпросът дали медийната среда във Варна е чак толкова неутрална или поредицата от „проекти“, финансирани от общинския бюджет, вече окончателно са наклонили везните в полза на „този, който поръчва музиката“.
Сериозните проблеми на Общински съвет – Варна, са два. Първият е покъртително ниското ниво на политическата подготвеност на съветниците, преди всичко от мнозинството, и по-конкретно от ГЕРБ. Повечето от тях се чувстват напълно безпомощни и твърде объркани, ако на сесия или на комисия изведнъж изникне въпрос, за който предварително не са инструктирани как да гласуват. Ако това се случи, те започват уж разсеяно да си човъркат телефоните, докато дебатът премине и се стигне до гласуване. Там е ясно, вдига се ръка или се натиска бутонът според предварителния инструктаж.
За четирите години мандат на общинския съвет вероятно няма да научим имената и на половината съветници на ГЕРБ просто защото няма да им чуем гласа, а и да го чуем, в изказването едва ли ще има нещо повече от назубрени фрази. Истинският проблем е, че това създава в тях изключително погрешна представа какво е политиката изобщо, както и каква е ролята на народния избраник, пък бил той и един от много такива. За ГЕРБ като партия си остава въпросът откъде сте си намерили точно такива хора, в които да инвестирате политическото доверие, но това си е ваш, вътрешен проблем.
Другият, всъщност много по-сериозен проблем на Общински съвет – Варна, е отказът от дебат. Не говорим за разните „работни“ срещи по кабинети, за които медиите и обществеността разбират впоследствие. Това са пазарлъци, не дебат. Публичните дискусии, поставянето на въпроси и търсенето на отговори става единствено на заседанията на комисиите и на сесиите, но и там нещата не изглеждат никак добре. С мълчанието си управляващите във Варна наистина искат да сведат всеки стремеж на опозицията за промяна в „дребнав спор“, но това няма как да продължава вечно.
Като относително млада партия, ГЕРБ има основание да се притеснява, че по-опитните политически сили се опитват – казано на опростен език, „да я изработят“. Страхът да не изгубиш политическото предимство от вземането на едно решение обаче не може да е причина да се отхвърлят разумни предложения само защото идват от опозицията. А точно това се случва в местния парламент на Варна сега. И това не е добре.
В крайна сметка, изборите отдавна минаха и симпатиите на варненските избиратели ясно бяха проявени в полза на една партия. Тази партия в момента по неясна причина се пази като дявол от тамян да приема дори и полезни идеи от противниците, които е победила по време на вота. Защо? Не е много ясно. По-лошото е обаче, че така Варна не може да ползва целия потенциал на местния парламент, който е излъчила. Защото както управляващите, така и опозицията са се клели в едно – да защитават интереса на варненци. А не имиджа на институцията, която представляват.