Виолета Гурнакова
Венци на паметника на Никола Вапцаров в Морското училище бяха поднесени по повод 74 години от разстрела на поета. В двора на училището се събраха на тържествена церемония официални лица, курсанти и гости, сред които министри, депутати, представители на администрацията на града, възпитаници на училището и граждани.
Племенницата на поета Мая Вапцарова трогна до сълзи присъстващите с прочувствената си реч, обобщаваща световната ситуация в момента и мястото на България в нея.
„Драги курсанти, този паметник на Вапцаров не стои пред вас безмълвно. Той още чака отговор на своя въпрос: „Какво ще ни дадеш, историйо?” Ще наведем ли покорно глави пред тежестите, които предстоят, или ще се изправим пред историята? Епохите се менят, моралът – също. Както и начинът на живот. Но има нещо, истинско, неповторимо, това е човещината между нас, която обединява цивилизациите от всички времена. Именно тя, умението да се вълнуваме, истински и непресторено, да обичаме, да страдаме, да горим в болките на близките, ни прави хора.
Голяма истина е, че между нас върлува и опасното зло. По-страшно от жестоките времена, които ни съпътстват. По-пагубно от тежките сблъсъци на българската армия и военен флот. По-отвратително от болките и мъката човешка, това е съвременното безразличие към другия, към ближния, към приятеля дори. Съчетано с алчността и безскрупулността. И не съдбата е виновна, създали сме го ние, хората. Струва ми се, че истината най-после трябва да се осмисли. Това уродливо явление трябва да бъде премахнато, защото то е духовната дестабилност на нашето време. Огромната загуба на човещина и съпричастие за съжаление прекъсват дори и връзката между вас и нас като поколения. Да запазим в себе си прометеевия огън.
Хора! Все пак звездите не се търсят с фенер. Усещам вашия пламък, с който искате да изпепелите излишното. Величието на младостта ви задължава да го сторите. Обикновено славата се пише с кървави букви и идва късно за убитите, но се превръща в слънцето на мъртвите. Който не обича свободата и истината, може да е могъщ, но велик никога няма да стане. Сърцето на великите хора винаги бие за всички. Ние сме родени не само за нас, а за страната ни, което е най-важно.
Мисля, че сте на път да откриете отговора на въпроса на Вапцаров и неговата безпощадна история.
Ние сме цивилизация, за съжаление, която знае да прави войни. Но не знае да прави мир. Нека се съберем и да се помъчим да убием войната именно с човещина. Попътен вятър!”, призова Вапцарова младите хора.