Зрителите на Международния театрален фестивал „Варненско лято“ имаха възможността да се насладят на уникалните танцови спектакли на Мари Шуинар „Следобедът на един фавн“ и „Пролетно тайнство“. Те бяха представени на основната сцена на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ в петък.
В „Следобедът на един фавн“ Шуинар съхранява духа на големия балетист и хореограф Вацлав Нижински. Тя изследва снимки от негови произведения и в собствената си хореография запазва техните характерни профили, излезли сякаш от фрески и барелефи от античността на Египет и Гърция. Спектакълът обединява в себе си едни от най-големите постижения в европейската модерна култура. В него се описват чувствените усещания на един фавн – митично същество, получовек, полуживотинско създание, бог на горите и полята, което се събужда от сън и в унес разказва за срещите си с нимфи. Със „Следобедът на един фавн“ Маларме сбъдва мечтата си да създаде театрална поема. Нейната музикалност вдъхновява Дебюси за неговия прелюд със същото име от 1894 г. През 1912 г. руският хореограф и танцьор Вацлав Нижински създава по нея първата си авторска миниатюра за авангардния „Балет Рус“ в Париж. Тя произвежда истински шок за френската културна среда. Неговите чувствени и еротични движения придават напълно нова експресивност на тялото, което излъчва сурова и животинска енергия в танц, дръзко скъсващ с класическия балет.
„Пролетно тайнство“ с музиката на Игор Стравински и хореографията на Нижински бележи навлизането на модернизма в танца. И тук Шуинар открива импулс за нова интерпретация в сложна композиция с множество солови изпълнения. Този спектакъл има не по-малко значима история. Премиерата на балета се състои през 1913 г., като Нижински създава хореография по новаторската музика на Игор Стравински. Стравински и художникът и сценограф Николай Рьорих сътворяват либретото на балета. То отпраща към Древна Русия. За да се събудят силите на природата при настъпващата пролет, старейшините на едно племе решават да се принесе в жертва млада жена. В своя жертвен ритуал тя трябва да танцува до смърт и така да придаде жизнената си енергия на земята. В първото представление на балета неговата примитивна енергия и ексцесивни тела, които отхвърлят всякакви предписания на балетните позиции, се възприемат като скандал. Не след дълго той обаче се превръща е една от най-знаменитите и революционни творби в танца, която въвежда идеите на модернизма.
На срещата с медиите преди представлението присъства една от участничките в спектакъла – Меган Уолбаум, която разказа, че от шест години работи с Мери Шуинар и се чувства страхотно.