Световният популяризатор на старинната музика и всепризнат виртуоз на виола да гамба се обърна с послание към българската публика часове преди своя концерт днес във Варна, посветен на виолите на Краля Слънце.
За меломаните този концерт в аулата на Икономическия университет беше поантата на фестивала в юбилейната му 90-а година. Маестро Савал, който е познавач и на балканската, и на българската старинна музикална традиция, беше любезен да отговори на въпросите на организаторите на фестивала и да отправи своето послание към публиката във Варна и България.
– Маестро Савал, как стана така, че посветихте живота си на бароковата музика?
– Всъщност аз посвещавам живота си не само на бароковата музика, но също и на ренесансовата, класическата, средновековната, музиката на Ориента, уърлд мюзик… Посвещавам живота си на хубавата музика.
– С какво музиката от тази далечна епоха вълнува един съвременен музикант, какво е предизвикателството за Вас?
– Мисля, че е добре днес да слушаме музика от различни времена, защото тогава ние не само слушаме, ние мислим за това далечно време. И ако искаме да се потопим в музиката от друга епоха, ние имаме нужда от добър спектакъл, който да поднесе тази музика. Ние отиваме в една красива църква и виждаме веднага архитектурата на една предишен век, но когато слушаме музиката от този век, ние имаме нужда да се фокусираме, да се настроим мисловно към нея. Затова старинната музика се връща отново към живота – тя дава поле за размисъл и на изпълнителя, и на публиката.
– Как виола да гамба стана Вашата голяма любов? Как бихте определили нейния глас? Защо именно дворът на Краля Слънце става мястото на нейния разцвет? И как Вие направихте този инструмент отново „модерен“?
– Виола да гамба не е точно моята голяма любов, голямата ми любов е музиката от забравените през годините композитори от времето на Луи ХІV. Аз я преоткрих и бях един от първите й изпълнители. Така се влюбих в нея. Гласът на виола да гамба е много специален. Тя говори с човешки глас – много сладостен, но и много мощен, богат на хармонии почти като човешкия глас. Виола да гамба има 7 струни, за разлика от съвременното виолончело, което е само с 5 струни, и нейните струни не са така натегнати. Докато челото е като оперния тенор, тази виола е много прочувствена и затова е особено подходяща за силно драматични моменти като например смъртта на Исус в месата „Страстите на св. Йоан“. Мисля, че музиката от двора на Краля Слънце доби световна популярност след филма “Tous les Matins du Monde” от 1991 г., в който Жерар Депардийо играе ролята на композитора Марен Маре. В този филм музиката е от Маре и от други композитори от епохата, има и мои композиции, аз свиря и в саундтрака. В целия филм звучи гласът на моята виола и създава атмосфера, която помага на зрителите да се потопят в епохата на Краля Слънце.
– Вие правите удивителни миксове от различни култури във вашите проекти – от западноевропейската традиция на Барока и Ренесанса до еврейските и източни мотиви. Слушали сме Ваш запис и на една обичана балканска песен, която ние знаем в български вариант като „Ясен месец веч изгрява над зелената гора“, а във Вашия проект е „Üsküdara“ . Вие сте свирили с български музиканти, а какво знаете за българската традиционна музика?
– Обичам традиционната музика на различните народи и вярвам, че ние заедно можем да правим музика, независимо дали сме католици, православни християни, мюсюлмани, евреи. Ценя музиката на Балканите и българската музика, запознат съм с нея от съвместната ни работа с моя голям приятел и изключителен музикант кавалджията Недялко Недялков. Смятам, че това е голяма традиция, вие имате красива музика в много различни стилове от различните части на вашата страна и това, че сте я запазили, е важен принос в музикалната история.
– Какво послание носите на българската публика във Варна за финала на първия и най-дългогодишен български фестивал – „Варненско лято“, в сезона на неговия 90-годишен юбилей? Какво е голямото послание на Вашата музика?
Докато има хора, които пеят, свирят, изпълняват музика, и хора, които обичат да слушат музика, дотогава ще я има и надеждата. Мисля, че музиката е най-добрият път към диалога, към свободата, към мира. Това е и най-добрият начин да образоваме нашите деца. Затова посланието ми към варненската и към българската публика е: Продължавайте да правите музика, да обичате музиката и да пазите вашите стари музикални традиции!
Въпросите зададе Нина Локмаджиева